В състав от щаб, две дружини и Железопътна школа, той има за задача да строи, поддържа и експлоатира железопътните линии и съоръжения. В края на 1908 г. се реорганизира в дружина, към която се придават В състав от щаб, две дружини и Железопътна школа, той има за задача да строи, поддържа и въздухоплавателното и автомобилното отделение, инженерната работилница и главният инженерен склад.
Във войните за национално обединение (1912 – 1918) експлоатационните жп подразделения превозват личен състав, животни (коне и волове), обоз и въоръжение към районите на бойните действия. Строителните жп роти възстановяват, експлоатират и отбраняват жп линиите и големите жп мостове в Източна Тракия, Македония, Моравско, Беломорието и Добруджа, което има голямо значение за снабдяването на войските с бойни и хранителни припаси.
Съгласно военните клаузи на Ньойския договор (1919) Железопътният полк е разформиран. През 1928 г. тайно е формиран отново и до 1938 г. се води с явното наименование Железопътно училище, като на 6 май 1938 г. получава ново бойно знаме.
По време на участието на страната във Втората световна война на страната на Тристранния пакт (1941 – 1944) полкът възстановява и експлоатира железопътните линии и съоръжения в т. нар. Нови земи – Вардарска Македония, Поморавието, Западните покрайнини и Беломорието (Източна Егейска Македония и Западна Тракия). През първия период на войната срещу Германия (октомври – ноември 1944 г.) превозва войски, хранителни, фуражни и бойни припаси, възстановява разрушенията по железопътните линии в районите на бойните действия.
След демобилизацията (1945) жп полкът преминава към мирновременния си състав и е подчинен на инспектора на Инженерни войски. През 1946г. повечето от тях са уволнени от армията „ за груби фашистки прояви”. Година по-късно комунистите се усещат, че не върви да наградиш офиоцерите с отден „За храброст” и медал „За победу над Германией” , връчен лично от Маршал Толбухин и след това да ги обвиниш във фашизъм.
Заповедта за уволнение на повечето е променена със задна дата на „уволнени в интерес на службата”. Въпреки това клеймото „фашисти”, „народни врагове” и „подривни елементи” тегне над офицерите до падането на комунизма. За разлика от младите офицери, които бързо намират своя път в живота, капитаните и майорите от 48-ми випуск са вече на по 40 години.
На тази възраст е много трудно тепърва да търсиш ново поприще. Децата на офицерите най-често получават лоши характеристики от ОФ и не им се позволява да следват.
