Мичман II ранг Димитър Светогорски, по време на обучението му в италианския флот в навечерието на Първата световна война, Ливорно, Италия

Димитър Светогорски е роден на 28 август през 1895 година в град Кюстендил. Братята му също са с военно образование: по-големият – Кирил Светогорски, е началник на Морското училище от 1915 до 1919 г., а след Първата световна война заминава за южна Америка, където се установява в столицата на Уругвай, Монтевидео и основава местната Консерватория. По-малкият – Асен Светогорски, е офицер от Трудовите войски.

Димитър Светогорски постъпва в Морското училище във Варна през 1912 г. Обучението му продължава в Морската школа в Ливорно, Италия. През Първата световна война, българската войска изпраща свои офицери да набират боен опит в германската армия и флот. Светогорски е сред стипендиантите на Военното министерство и е разпределен м Морското училище „Мюрвиг“ в град  Фленсбург през 1916 г. и в гр. Кил. Обучението включва и участие в реални бойни действия на борда на германски военноморски съдове, като „Миноносец 134“. Служи с чин Fähnrich zur See.

Мичман II ранг Димитър Светогорски (№5) с немски кадети по време на обучението му на учебен крайцер S.M.S. FREYA от Кайзеровия флот, Германия, около 1916 г.

„Каква радост е да получш живота пак, след като си го отдал на възможноста да го не получиш. Тая радост не можах да я почувствам в момента, когато сполучливите водни бомби, по-несполучливи ставаха и се отдалечаваха бавно, с ужасния си трясък от мястото, гдето ние в слух и голяма напрегнатост очаквахме развоя на нашата съдба. Ако някое чуждо око можеше в нашата лодка да надзърне , в един оти тия критически моменти, то би и попитал: Каква е тая безучастност? Като че ли статуи стояха на своите постове. Пак тишина. Пак гробно мълчание и.. пак трясък. Невъобразим, злокобен, разтърси лодка, и хора, и дух. За миг. И после пак тишина, след дългото, монотонно и зловещо ехо на разтърсената водна маса. А този трясък, когато си на 40-50 метра дълбочина е по-зловещ и по-ужасен от ехото на дива и непроницаема пещера.“ пише в дневника си Димитър Светогорски, дни преди своята гибел.

Димитър Светогорски загива на 25 април 1918 г. на борда на подводница U-104, когато тя е потопена с дълбочинни бомби от британския миночистач HMS Jessamine в пролива Сейнт Джордж, Ирландско море. От 42 души на борда едва 10 успяват да изплуват на повърхността, но британците прибират само един за да получат от него сведения. Останалите са изоставени на съдбата си. Мичман II ранг Димитър Светогорски е сред загиналите.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име