На 9 юли 1904г. в светиниколското село Горно Гюгянци е убит в 6-часово сръжение с турци след като е предаден от сърбомани, легендарният Славейко (Славко) Арсов Кикиритков (умира само на 25г.). Един от най-значимите български революционери и национален герой, ресенски войвода на ВМОРО. Сред легендарните образи по време на славното Илинденско-Преображенското въстание в 1903г.
Той е роден през 1878г. в щипския квартал Ново село, тогава в Османската империя. Основното си образование завършва в родното село, учи също и в Скопие а през 1897-1898г. в София. Брат му Михаил става член на ВМОРО по времето когато Даме Груев и Гоце Делчев са учители в Щип, а самият Славейко се заклева през 1895г.
В края на 1899г. Славейко Арсов се установява в Кичево, къдете развива революционна дейност, лежи една година в затвор, а през есента на 1901г. става четник при Марко Лерински, в началото заедно с войводата и Гоце Делчев обикалят Костурско, Воденско, Леринско и Битолско.
Заедно с капитан Тома Давидов участва в дейността на ревизионната чета.
От февруари 1902г. Славейко Арсов е войвода на самостоятелна чета в Битолско, а от лятото в ресенско. Под негово ръководство селяните от село Круше изтравят разбойническаа чета на Асан Секира. В Ресен той и Никола Кокарев създават първите комитети на организацията. На Смилевския конгрес е делегат на ресенския революционен район заедно с Александър Панайотов, Велян Илиев и Никола Кокарев. Преди въстанието в четата на Славейко Арсов се присъединяват поп Тома Николов и Донка Ушлинова. Участва в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието се оттегля в България.
Завръща се в Македония в 1904г. заедно с четите Атанас Бабата и Стоян Донски. На 9 юли 1904г. са предадени от сърбоманите поп Иван и сина му от село Кокошине край кратовското село Горно Гюгянци са обградени от турски аскер, след 6 часови сражения четниците почват да се изтеглят.
Загиват 20 четници и войводата Стоян Донски, а раненият войвода Славейко Арсов се самоубива.
Четата на Мише Развигоров заедно с милиция се притича на помощ на Арсов, но закъснява. Развигоров влиза в Кокошине залавя поп Иван и го заколва заедно с още десетина сърбомани, струпва труповете на купчина и оставя отгоре писмо, че убийството е извършено от четници.
