Хан Крум

Българските владетели, загинали славно или безславно в битка, плен, заточение или усамотение в манастир, в родината си или далеч от нея, станали жертва на заговори, интриги и дворцови преврати, посечени, прободени, удушени, отровени, ослепени или погубени чрез „тъмни чародейства“, живели в Първата и Втората българска държава, предизвикват интерес не само с великите си дела приживе.

Историческите извори осветяват въпроса за смъртта на малка част от българските ханове и царе, при това съвсем нееднозначно и категорично, оставяйки поле за множество догадки, хипотези, спекулации и легенди.

Разказът за смъртта на хан Крум (803–814 г.) от Scriptor Incertus (Анонимен ватикански разказ) гласи, че през пролетта на 814 г. българ­ският владетел повел огромна армия срещу Константинопол, но по време на приготовленията за завладяването му мистериозно починал: „… на Велики четвъртък преди Възкресение първият българин, прочутият Крум, който имал намерение да превземе столицата, завършил живота си заклан от невидима ръка, като през устата, ноздрите и ушите му бликали потоци от кръв“.

Интересно допълнение към този разказ има в хрониката на Псевдо-Симеон – в същия час небесен глас, чут от мнозина, известил Крумовата смърт.

Според някои изследователи детайлите от свидетелствата насочват към версията, че смъртта на хана била причинена от разрив на сърцето в сюблимния момент на подготовката за превземането на византийската столица.

Проф. Йордан Андреев свързва смърт­та на хан Крум с древната практика на „сакралното цареубийство“, според коя­то при дискредитиране на владетеля, той бил ритуал­но умъртвяван, за да може свещената му сила да бъде предадена непокътната на наследника му.

В началото на управлението си Крум воювал с аварите, отслабени от борбата си с империята на франките. Завладял Трансилвания и земи на днешна Унгария до река Тиса, а част от аварските първенци станали негови съюзници.

През 807 г. византийският император Никифор І Геник предприел поход на север срещу България. Армията му не стигнала далеч – той бил обезпокоен от вестта за готвен преврат. Настъплението му обаче дало повод на Крум да започне война с Византия с цел да присъедини сегашните югозападни български земи.

През 809 г. Крум превзел Сердика. Две години по-късно обаче Никифор І Геник минал в решителна контраатака и с огромна армия успял да прекоси Стара планина. Крум бил принуден да отстъпи столицата Плиска, която била подложена на опустошение, а мирните жители – избивани.

Междувременно Крум въоръжил своите поданици, съюзниците си авари и дори жените. Никифор не знаел как да продължи кампанията, къде изобщо се намира неговият противник, затова решил да изтегли деморализираната си армия  през Върбишкия проход на юг, обратно към Тракия.

В прохода византийската армия била нападната от засада и унищожена. Никифор бил убит, а Крум заповядал да направят от черепа му чаша, обкована със сребро. Според прабългарските вярвания, така той придобивал силата на победения си противник.

Лъв V решил да започне преговори с Крум пред стените на Константинопол, но се изкушил да организира опит за убийство на противника си – отбрани стрелци, скрити в засада, трябвало да сразят хана на мястото на преговорите. Крум предусетил опасността и веднага се метнал на коня си.

След като спасил живота си, продължил войната с нова енергия. През пролетта на 814 бил планиран решителен поход срещу византийската столица, като били подготвени и голям брой обсадни машини. В разгара на приготовленията Крум починал на 13 април същата година. Византийските хронисти посочват различни тайнствени версии за смъртта му: бил заклан от невидима ръка, ослепял заради греховете си, а неговите хора извършили ритуално цареубийство, за да може силата му непокътната да премине в неговия наследник. Така или иначе, точната причина за смъртта му не е известна.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име