
Стоил Иванов Вучков е роден през 1841 г. в с. Инджекьой (Горово) в семейство на селяни земеделци. Още като юноша започнал да работи за прехраната си като ратай. Когато поотраснал, подирил късмета си в Добруджа.
През 1864 г. се главил за овчар при богатия чорбаджия Петър Хаджиматеев.
След няколко години слугуване Стоил не изтърпял скъперничеството му, черкезките и татарските грабежи и произвола на турските власти, захвърлил гегата и станал хайдутин. Започнал да мъсти и наказва потисници и разбойници по цяла Добруджа. И така продължавал докъм 1873 г., когато се прехвърлил в Котленския балкан.
.
През 1873 г. се завръща в родното си село. Сформира малка хайдушка чета във Башовската гора. От там прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Преоблечени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без никой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан.
През 1875 г. емигрира в Гюргево, Румъния. Там се свързва с революционната емиграция.
Когато гюргевските апостоли решили да вдигнат ново освободително въстание в България, те намерили и разчитали на Стоил войвода, на хайдушкия му опит и храброст. Гюргевският комитет определил Стоил войвода за пръв помощник главен апостол на II Сливенски революционен окръг.

Около средата на февруари 1876 г. Стоил войвода и Георги Икономов пристигнали в Сливен. Подготовката там се затруднявала от обстоятелството, че в града имало съсредоточени значителни полицейски и военни турски части, които били нащрек, понеже от Старозагорското въстание били минали само няколко месеца.
При това неблагоприятно положение Стоил войвода предложил на комитетските дейци да създадат тайна въстаническа база в района на местността Сините камъни край Сливен, която да служи за склад на храни, оръжие, боеприпаси, а също и за укритие на заподозрени от властите революционери.
През втората половина на април 1876 г. Стоил войвода напуснал Сливен и се озовал в Балкана. Властите изпратили потеря по дирите на четниците, но опитният хайдушки войвода им устроил засада, прострелял главатаря на преследвачите си и отрядът им се пръснал. Тази случка увеличила напрежението в гр. Сливен; междувременно властите успели да заловят и арестуват комитетски куриери и дейци и направили още разкрития.

В такъв момент пристигнало известието за избухването на въстанието в Тракия. Не на последно място за лошото състояние на нещата в окръга допринесла и липсата на достатъчно оръжие.
Голяма вреда на движението нанесъл и току-що пристигналият от Влашко самозван деец на Букурещкия БРЦК – Димитър Топалов, който убеждавал сливенските революционери да не въстават, а да изчакат идващите многобройни чети от Румъния начело с генерал Кишелски.
След тази агитация мнозина дейци се отказали и се укрили. За да избегнат провал на делото, апостолите Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Стоил войвода решили да вдигнат бунта незабавно; да изпълнят набелязания план и да вдигнат селата от Котленския край независимо от броя на силите.

Междувременно турската власт не бездействала. Осведомена за движението на четата, тя мобилизирала башибозука и редовни войскови части.
След няколко кръвопролитни сражения оцелелите четници били заловени на 13 май край с. Икисча (Близнец). Озверелите врагове се нахвърлили върху пленения Стоил войвода и го смазали от бой.
Понесли към Сливен отрязаната му глава, набучена на кол, като ценен трофей, за страх и назидание на раята.

Христо Йонков