Константин Лудвиг Лукаш е български офицер, генерал-лейтенант, началник Щаба на войската на българската армия в периода 11 август 1941 – 11 май 1944 г. Син е на Лудвиг Лукаш, чех по произход емигрант от Чехия в края на 19 век, намерил работа в България.
Роден е на 16 септември 1890 г. в Пловдив. През 1909 г. завършва Военното училище в София, на 22 септември е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод в 21-ри пехотен полк.
През 1940 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. В годините на Втората световна война Любен Лукаш, брат на генерал Константин Лукаш, който става началник-щаб на 6 август 1941 г., е агент на съветското военно разузнаване.
През периода 1941 – 1944 г. като началник щаб на войската Лукаш предоставя неведнъж сведения от военен характер на брат си Любен и на генерал Никифор Никифоров – началник на военно-съдебния отдел при Министерство на войната и информатор с псевдоним „Журин“, на Александър Пеев и неговата разузнавателна група.
Като началник щаб на армията и близък с двореца, той полага доста усилия не само да имаме боеспособна армия, но и добро разузнаване. През 1943 г., съпровождайки царя на аудиенция с Хитлер, Лукаш се среща с началника на Абвера адмирал Вилхелм Канарис и прави предложение наши офицери да заминат на специализация в неговата служба.
Едно от най-ценните сведения, които Лукаш предава до съветското разузнаване е, че е отпаднал обсъждан в Берлин план Вермахта, преминавайки през Турция да нападне СССР през Кавказ.
През април 1944 г. Лукаш попада под лупата на Гестапо. До правителството е изпратен сигнал, че генералът вероятно е сътрудник на съветско разузнаване. Регентите препращат сигнала до Военното разузнаване.
По това време негов началник е полковник Стефан Недев, агент на ГРУ от шест години. Той не взема никакво отношение. Скоро от Берлин изказват до София съмнение и в него и той е преместен в Скопие като дивизионен командир.
Новият началник на военното разузнаване полковник Тумбин също не предприема нищо срещу Лукаш. От Берлин оказват натиск върху германофила регент Богдан Филов и с указ генералът, който прочее неведнъж е споделял, че Германия ще изгуби войната, е отстранен от длъжност и назначен за главен инспектор на войската през май 1944 г.
Това е контролна дейност, проверки на военните структури и няма нищо общо с измислиците, в които по-късно ще бъде обвинен генерал Лукаш пред Народния съд.
След като идва на власт новото правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев на 13 септември 1944 г. Константин Лукаш е уволнен от армията със заповед на Министерство на войната и излиза в запаса. На 21 септември 1944 г. Лукаш е арестуван и подведен под съдебна отговорност по наредбата за т.нар. Народен съд.
През септември 1944 – февруари 1945 г. се намира на разпит в Москва, където органи на съветското военно контраразузнаване „СМЕРШ“ го разпитват за дейността му като началник-щаб на войската и въпросите около разузнавателната група на Александър Пеев с името „Боевой“.
През февруари 1945 г. Лукаш е върнат в България със становище за предаване на съд на Народния съд. Въпреки опитите на Лукаш да се спаси от присъда с помощта на брат си Любен Лукаш – ползващ се с благоразположението на съветското военно командване, те са безуспешни, защото и брат му се дистанцира от него.
Така се стига до смъртната присъда от Четвърти върховен състав на Народния съд и до разстрела на 15 март 1945 г. С решение 172 на Върховният съд от 1996 г. присъдата е отменена.
