На 28 януари 1891 година в Търново е роден генерал-лейтенант Никола Хаджипетков. Завършва Военното училище (1910) и Военната академия в София (1925).
По време на Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918) е командир на рота в 18-и пехотен етърски полк и началник на Картечното училище към 1-ва армия (от март 1918).
През 1919 – 1935 г. служи в пехотата като завеждащ курс по картечно дело във Военното училище, началник на секция в Щаба на армията, командир на 1-ва жандармерийска дружина и на учебната дружина в Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири, началник на отделение в Щаба на армията, командир на 6-а пехотна дружина и на 6-и пехотен търновски полк, началник на Пехотната школа.
В периода 1935 – 1938 г. заема длъжностите началник на Военната академия, командир на 8-а пехотна тунджанска дивизия, началник на Военните учебни заведения и на Военното училище, помощник-началник на Щаба на армията. На 10 декември 1938 г. е назначен за началник на Щаба на армията.
Под негово ръководство се преработва плана за военновременното развръщане на войската и продължава процеса на нейното модернизиране и превъоръжаване.
Не приема безрезервно присъединяването на България към Тристранния пакт и на 11 август 1941 г. се уволнява по собствено желание.
След политическата промяна на 9 септември 1944 г. е арестуван и изпратен на разпит в СССР.
През март 1945 г. V Върховен състав на Народния съд го оправдава и освобождава. Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас.
Генерал-лейтенант Никола Хаджипетков умира на 6 ноември 1949 год
