На 14 септември 1944 г. излиза от печат първият брой в. „Народна войска“ – вестник за войската и народа, всекидневник, на две страници. Той е едно от тогавашните периодични издания, които се разпространяват и на фронта сред българските бойци. Първият главен редактор е Стойне Кръстев.
Вече 75 години, независимо от превратностите на времето, той остава българския армейски вестник. През 1948 г. с Указ № 16 на президиума на Народното събрание на НРБ и Постановление № 7 на Министерския съвет вестник „Народна армия“ е награден с орден „9 септември 1944 г.“ I степен за особени заслуги по време на Отечествената война на България 1944 – 1945 г. за мобилизиране на бойния дух на армията.
От 1944 г. вестникът излиза в 2 страници всекидневно. От 8 декември 1946 г. става седмичник от 4 страници. От 17 септември 1947 г. започва да излиза в сряда и събота, като до 1 февруари 1949 г. е имал следните размери : 45 см ширина, 62 см височина, 7 колони. От 1 февруари 1949 г. е на 6 колони, 38 см ширина и 62 см височина. От 28 февруари 1950 г. започва да излиза три пъти седмично вторник, четвъртък и събота също в 4 страници. От 21 май 1951 г. вестникът се издава 4 пъти седмично – понеделник, сряда, четвъртък и събота в 4 страници. От 1 февруари 1952 г. се сменя форматът на вестника и излиза шест пъти в седмицата (без понеделник) в 4 страници.
На 30 април 1952 г. вестник „Народна войска “ променя заглавието си на “ Народна армия“ по предложение на Главно политическо управление на Народната армия (Гл. ПУНА), на чието подчинение е бил.
От май 1988 г. вестникът се издава пет пъти седмично ( от понеделник до петък, вкл.) от 4 страници. През 1990 г. излизат допълнително 9 броя от по 16 страници ( месечно издание) с формат А3 .
На 27 май 1992 г. наименованието на вестника е променено на вестник „Българска армия „, който се издава в 4 страници. От 2 януари 1996 г. вестникът преминава на офсетов печат. Състои се от 16 страници. До 4 август 2008 г. излиза пет пъти седмично в цветен вариант. Понеделник, вторник, сряда и четвъртък вестникът е в 16 страници, а в петък – 24. През това време има страници на английски език във връзка с отразяване на многонационални учения. От 14 януари до 30 септември 2000 г. е седмичник с 24 страници, след което е възстановен като всекидневник със заповед на министъра на отбраната Бойко Ноев.
За 60-тата си годишнина вестникът е награден с почетния знак на президента. Тогава държавен глава е Георги Първанов. Това е първият вестник у нас, който е отличен с тази президентска награда. През последните години последователно вестникът е награждаван с плакети на Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската армия. За отразяването на учения и други събития министърът на отбраната, началникът на Генералния щаб и на отбраната, командири на видове въоръжени сили са награждавали журналисти от вестника. В този период „Българска армия“ стана член на Асоциацията на европейските военни печатни издания /ЕМРА/. За приемането му в професионалната общност на европейските военни журналисти единодушно съгласие дадоха 85-те делегати на XXVIII конгрес на организацията, който се проведе в столицата на Словения – Любляна. Асоциацията на военните печатни издания /ЕМРА/ обединява 26 европейски държави.
Съвсем закономерно днешният вестник „Българска армия“ се смята за продължител на вестник „Военни известия“ (първи брой на 14 февруари 1892 г.) и на вестниците „Народна отбрана“, „Народна войска“ (първи брой на 14 септември 1944 г.) и на „Народна армия“. И четирите издания са военните официози на България за своето време и „Българска армия“, изпълняващ същите функции, е техен законен продължител и наследник. От 14 февруари 1892 г. до ден-днешен Министерството на отбраната има свой единствен официоз.
75 години военна служба съвсем не са малко! За един вестник обаче те са недостатъчни. По –скоро са отлична база за неговото по-нататъшно развитие. Още повече, че историята на вестника трябва да намери своето място и в националното отбелязване на 75-годишнина от края на Втората световна война и участието на Българската армия в нея. „Народна войска“, по-късно „Народна армия“ и днес „Българска армия“ тръгва от окопите на най-кръвополитната война в историята на човечеството.
От висотата и мъдростта на тези 75 години сме длъжни да отдадем заслуженото на всички, които малко или много, са дали своя принос за това дълголетие. Много от тях днес не са живи, други отдавна са само читатели на вестника, трети все още списват изданието. Ако трябва да бъдем честни пред поколенията и историята обаче, не бива да премълчаваме ролята и на всички министри на отбраната. Без тяхното благоразположение и разбиране за значението на военния печат, едва ли армейският вестник щеше до доживее до днес. Неоспорим факт е, че както в годините назад, така и днес финансовият гръб на в. „Българска армия” е бюджетът на Министерството на отбраната. Може би скоро пак ще дойдат добрите времена, за да бъде трансформиран от седмичник във всекидневник. Нека и това да си пожелаем на празника!
Източник:“Otbrana.com“