На 14 сеп­тем­в­ри 1944 г. излиза от печат първият брой в. „На­род­на войс­ка“ – вес­т­ник за войс­ка­та и на­ро­да, все­кид­нев­ник, на две стра­ни­ци. Той е едно от тогавашните периодични издания, които се разпространяват и на фронта сред българските бойци. Първият главен редактор е Стойне Кръстев.
Вече 75 години, независимо от превратностите на времето, той остава българския армейски вестник. През 1948 г. с Указ № 16 на пре­зи­ди­у­ма на На­род­но­то съб­ра­ние на НРБ и Пос­та­нов­ле­ние № 7 на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет вес­т­ник „На­род­на ар­мия“ е наг­ра­ден с ор­ден „9 сеп­тем­в­ри 1944 г.“ I сте­пен за осо­бе­ни зас­лу­ги по вре­ме на Оте­чес­т­ве­на­та вой­на на Бъл­га­рия 1944 – 1945 г. за мо­би­ли­зи­ра­не на бой­ния дух на ар­ми­я­та.
От 1944 г. вес­т­ни­кът из­ли­за в 2 стра­ни­ци все­кид­нев­но. От 8 де­кем­в­ри 1946 г. ста­ва сед­мич­ник от 4 стра­ни­ци. От 17 сеп­тем­в­ри 1947 г. за­поч­ва да из­ли­за в сря­да и съ­бо­та, ка­то до 1 фев­ру­а­ри 1949 г. е имал след­ни­те раз­ме­ри : 45 см ши­ри­на, 62 см ви­со­чи­на, 7 ко­ло­ни. От 1 фев­ру­а­ри 1949 г. е на 6 ко­ло­ни, 38 см ши­ри­на и 62 см ви­со­чи­на. От 28 фев­ру­а­ри 1950 г. за­поч­ва да из­ли­за три пъ­ти сед­мич­но втор­ник, чет­вър­тък и съ­бо­та съ­що в 4 стра­ни­ци. От 21 май 1951 г. вес­т­ни­кът се из­да­ва 4 пъ­ти сед­мич­но – по­не­дел­ник, сря­да, чет­вър­тък и съ­бо­та в 4 стра­ни­ци. От 1 фев­ру­а­ри 1952 г. се сме­ня фор­ма­тът на вес­т­ни­ка и из­ли­за шест пъ­ти в сед­ми­ца­та (без по­не­дел­ник) в 4 стра­ни­ци.
На 30 ап­рил 1952 г. вес­т­ник „На­род­на войс­ка “ про­ме­ня заг­ла­ви­е­то си на “ На­род­на ар­мия“ по пред­ло­же­ние на Глав­но по­ли­ти­чес­ко уп­рав­ле­ние на На­род­на­та ар­мия (Гл. ПУ­НА), на чи­е­то под­чи­не­ние е бил.
От май 1988 г. вес­т­ни­кът се из­да­ва пет пъ­ти сед­мич­но ( от по­не­дел­ник до пе­тък, вкл.) от 4 стра­ни­ци. През 1990 г. из­ли­зат до­пъл­ни­тел­но 9 броя от по 16 стра­ни­ци ( ме­сеч­но из­да­ние) с фор­мат А3 .

На 27 май 1992 г. на­и­ме­но­ва­ни­е­то на вес­т­ни­ка е про­ме­не­но на вес­т­ник „Бъл­гар­с­ка ар­мия „, кой­то се из­да­ва в 4 стра­ни­ци. От 2 яну­а­ри 1996 г. вес­т­ни­кът пре­ми­на­ва на оф­се­тов пе­чат. Със­тои се от 16 стра­ни­ци. До 4 ав­густ 2008 г. из­ли­за пет пъ­ти сед­мич­но в цве­тен ва­ри­ант. По­не­дел­ник, втор­ник, сря­да и чет­вър­тък вес­т­ни­кът е в 16 стра­ни­ци, а в пе­тък – 24. През това време има страници на английски език във връз­ка с от­ра­зя­ва­не на мно­го­на­ци­о­нал­ни уче­ния. От 14 яну­а­ри до 30 сеп­тем­в­ри 2000 г. е седмичник с 24 стра­ни­ци, след ко­е­то е въз­с­та­но­вен ка­то все­кид­нев­ник със за­по­вед на ми­нис­тъ­ра на от­б­ра­на­та Бой­ко Но­ев.

За 60-тата си годишнина вестникът е награден с почетния знак на президента. Тогава държавен глава е Георги Първанов. Това е първият вестник у нас, който е отличен с тази президентска награда. През пос­лед­ни­те го­ди­ни пос­ле­до­ва­тел­но вес­т­ни­кът е наг­раж­да­ван с пла­ке­ти на Ми­нис­тер­с­т­во­то на от­б­ра­на­та и Ге­не­рал­ния щаб на Бъл­гар­с­ка­та ар­мия. За от­ра­зя­ва­не­то на уче­ния и дру­ги съ­би­тия ми­нис­тъ­рът на от­б­ра­на­та, на­чал­ни­кът на Ге­не­рал­ния щаб и на отбраната, командири на видове въоръжени сили са наг­раж­да­ва­ли жур­на­лис­ти от вес­т­ни­ка. В този период „Българска армия“ стана член на Асоциацията на европейските военни печатни издания /ЕМРА/. За приемането му в професионалната общност на европейските военни журналисти единодушно съгласие дадоха 85-те делегати на XXVIII конгрес на организацията, който се проведе в столицата на Словения – Любляна. Асоциацията на военните печатни издания /ЕМРА/ обединява 26 европейски държави.

Съв­сем за­ко­но­мер­но днеш­ни­ят вес­т­ник „Бъл­гар­с­ка ар­мия“ се смя­та за про­дъл­жи­тел на вес­т­ник „Во­ен­ни из­вес­тия“ (пър­ви брой на 14 фев­ру­а­ри 1892 г.) и на вес­т­ни­ци­те „На­род­на от­б­ра­на“, „На­род­на войс­ка“ (пър­ви брой на 14 сеп­тем­в­ри 1944 г.) и на „На­род­на ар­мия“. И че­ти­ри­те из­да­ния са во­ен­ни­те офи­ци­о­зи на Бъл­га­рия за сво­е­то вре­ме и „Бъл­гар­с­ка ар­мия“, из­пъл­ня­ващ съ­щи­те фун­к­ции, е те­хен за­ко­нен про­дъл­жи­тел и нас­лед­ник. От 14 фев­ру­а­ри 1892 г. до ден-дне­шен Ми­нис­тер­с­т­во­то на от­б­ра­на­та има свой един­с­т­вен офи­ци­оз.

75 години военна служба съвсем не са малко! За един вестник обаче те са недостатъчни. По –скоро са отлична база за неговото по-нататъшно развитие. Още повече, че историята на вестника трябва да намери своето място и в националното отбелязване на 75-годишнина от края на Втората световна война и участието на Българската армия в нея. „Народна войска“, по-късно „Народна армия“ и днес „Българска армия“ тръгва от окопите на най-кръвополитната война в историята на човечеството.

От висотата и мъдростта на тези 75 години сме длъжни да отдадем заслуженото на всички, които малко или много, са дали своя принос за това дълголетие. Много от тях днес не са живи, други отдавна са само читатели на вестника, трети все още списват изданието. Ако трябва да бъдем честни пред поколенията и историята обаче, не бива да премълчаваме ролята и на всички министри на отбраната. Без тяхното благоразположение и разбиране за значението на военния печат, едва ли армейският вестник щеше до доживее до днес. Неоспорим факт е, че както в годините назад, така и днес финансовият гръб на в. „Българска армия” е бюджетът на Министерството на отбраната. Може би скоро пак ще дойдат добрите времена, за да бъде трансформиран от седмичник във всекидневник. Нека и това да си пожелаем на празника!

 

Източник:“Otbrana.com“

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име