На 22 октомври 1881 г. в Ловеч е роден генерал-майор Анастас Ватев (1881 – 1967). Завършва Военното училище в София (1903) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1912).
Воюва в Първата Балканска война (1912 – 1913) като командир на батарея от 4-ти гаубичен артилерийски полк и е ранен в боевете при Чаталджа. През Първата световна война (1915 – 1918) заема длъжностите началник-щаб на 1-ва и на 2-ра бригада от 7-а пехотна дивизия, командир на дружина в 13-и пехотен полк и началник на Оперативния отдел в Щаба на Действащата армия.
В следващите години служи като помощник-командир на 8-и и на 1-ви пехотен полк (1919 – 1923), началник-щаб на 6-а пехотна дивизия и началник на Врачанското окръжие (1923 – 1927), командир на 8-а пехотна дивизия (1928 – 1932) и началник на 2-ра военноиспекционна област (1932 – 1934). От 1932 до 1934 г. ръководи Централното управление на Военния съюз.Анастас Ватев (вторият от дясно наляво) в състава на българската делегация на сесията на Обществото на народите в Женева през 1931 година
На 9 май 1934 г. е назначен за министър на войната. При подготовката на военния преврат (19 май 1934) не изпълнява нареждането на Централното управление да постави начело на частите от Софийския гарнизон верни на Военния съюз офицери. Поради това на 18 май 1934 г. е арестуван, уволнен от армията и екстерниран от страната, където се завръща след година и половина.
Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас.
