Мемоарът на българи от Македония е обръщение към Великите сили от 19 декември 1879 година, подписано от 102 македонски българи, с което се иска създаване на един вилает от всички македонски епархии, населени с българи.
В него се обрисува тежкото състояние и неналичието на сигурност на християните в Македония, грабежите, убийствата, насилията от страна на мюсюлманите, които са толерирани от страната и оставяни свободно да се разхождат въоръжени до зъби.
Иска се разработване на специфични правилници от комисия, в която необятно да е показано локалното население.
Великите сили би трябвало да създадат нужните действия за основаване от всички епархии и кази в Македония, населявани в болшинството си от българи – а точно Дебър, Охрид, Костур, Лерин, Битоля, Воден, Мелник, Сяр, Драма, Дойран, Велес, Скопие, Джумая, Щип и впрочем – на един вилает.
Мемоарът е изпратен до представителите на Великите сили още преди свикването на Европейската комисия, във връзка с работата на вилаетските комисии по реформите. Това се случва скоро след края на Кресненско-Разложкото въстание.
В увода се очертава тежкото положение и липсата на сигурност на християните в Македония, грабежите, убийствата, насилията от страна на мюсюлманите, които са толерирани от държавата и оставяни свободно да се разхождат въоръжени до зъби.
Иска се изработване в духа на член 23 от Берлинския договор на специални правилници от комисия, в която широко да е представено местното население. Тези правилници трябва да бъдат разгледани от Портата и съгласувани преди обявяването им и с една Европейска комисия.
Великите сили не трябва да търпят това положение, тъй като то пречи на установяването на траен мир в Изтока и трябва да съдействат за прилагане в Македония на разпоредбите на член 23, приспособени към изискванията, нравите и обичаите на мнозинството от населението.
Мемоарът не е датиран и датата му се узнава от вестник „Марица“ от 25 декември. Сред подписалите Мемоара са Куко войвода от Лакос, Ангел войвода от Куманич, Анастас войвода от Старчища и други.
