По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. руската армия води многократни действия за освобождението на Ловеч и Ловешкия край. Те обхващат периода от 5 юли до 28 декември 1877 г. В хода на четиридневните боеве за Ловеч (20-23 август) сборен отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински за втори път превзема града на 22 август и в следващите дни е установено местното българско управление.
Тридесет години по-късно през 1907 г. в цялата страна тържествено се отбелязва кръглата годишнина от Освобождението на българския народ от османско иго. За тържествата в Княжество България пристига руска делегация. В състава ѝ са двамата руски офицери, които по време на войната са с военно звание полковник и имат дейно участие и особени заслуги за освобождението на Ловеч – генералът от кавалерията Иван Фьодорович Тутолмин и генералът от пехотата Пьотр Дмитриевич Паренсов.
На 31 август 1907 г. по предложение на кмета Коста Дочев, Ловешкият градски общински съвет взема решение за провъзгласяването на Иван Тутолмин за почетен гражданин на Ловеч „за заслуги при освобождението на Ловеч от турско иго на 22 август 1877 г. като командир на 1-ва Кавказка казашка бригада“ и Пьотър Паренсов за почетен гражданин на Ловеч „за заслуги при двукратното освобождение на Ловеч от турско иго“.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. полковник Иван Тутолмин е командир на 1-ва Кавказка казашка бригада, която е на лично подчинение на главнокомандващия княз Николай Николаевич. Получава изключителната привилегия при липсата на заповеди да действа по свое усмотрение. Личният състав е от казаци – осетинци, владикавказци, кубанци и терци. Проявява многократно командирско умение и храброст.
Разбива турско обкръжение при село Градище, Никополско пленявайки три знамена, оръдие и обоз. На 8 октомври 1877 г. е награден с Орден „Св. Георги“ IV ст. Неговата бригада практически участва във всички действия за освобождението на Ловеч. С флангови удар успешно разбива и преследва два османски табора в битката за Ловеч на 22 август. Отличава се при обсадата на Плевен под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и в битката при село Телиш. Награден е със Златно оръжие „За храброст“ и повишен във военно звание генерал-майор (1877). Участва в зимното преминаването през Стара планина на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко и освобождаването на София. По време на войната води походен дневник наименуван „Кавказката казашка бригада в България 1877-1878 г. Походен дневник“. Издаден е в Санкт Петербург през 1879 г. В него ни е оставил изключително ценни лични и служебни сведения за освобождението на Ловеч.
Полковник Пьотр Паренсов започва войната като офицер за особени поръчения на Генералния щаб на Руската армия. Провежда разузнаване на турските сили в България. Последователно е назначен за началник на щаба на Кавказката казашка дивизия и на 2-ра гвардейска пехотна дивизия. Командирован е в сборния отряд с командир полковник Алексей Жеребков, който овладява Ловеч на 5 юли 1877 г. Пред ловешките граждани прочита „Императорска прокламация заобявяване на войната“ с обяснение, че Русия ще воюва до край да освободи християните от турското робство и да даде равни права на всички. Началник на щаба на сборния отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински, който овладява Ловеч на 22 август 1877 г. При третата атака на Плевен е тежко контузен. Участва в битката при село Правец. Отново е контузен и изтеглен за лечение в Русия.
След войната служи в руските окупационни части в България и е назначен за министър на войната в първото правителство на Княжество България (1879-1880). Има значителни заслуги за строителството на Българската армия. Автор е на спомени озаглавени „От миналото. Спомени на офицера на Генералния щаб П. Паренсов“. Издадени са в три тома от пет части в Санкт Петербург периода 1901-1908 г. За своите спомени е награден от Императорската академия на науките с Макариевска премия за поощряване на отечествените таланти, посветили се на науката и общественополезните знания, и Ахматовска премия за най-добри научни трудове и произведения на изящната словесност.
Като непосредствен участник и военен историк изследва борбата за Ловеч на 5 юли, 15 юли и 20-23 август 1877 г. В том трети, част пета публикува пътните си бележки от посещението и пребиваването в Ловеч на 6 септември 1907 г. Озаглавени са „След тридесет години“.
В тях описва ярко и образно пътуването до Ловеч, отношението на ловешките граждани и жителите на селата около пътя Плевен-Ловеч към Освобождението от османско иго, церемонията по провъзгласяването им с Иван Тутолмин за почетени граждани на Ловеч, общуването с местните хора и българските обичаи. Прави кратка характеристика на ловешки граждани, които заемат ключови позиции в местното управление.
lovech-museum.b
