Парашкев (Параскев) Тодоракев Цветков, наречен Пролетин, е български учител по музика, диригент на Плевенския хор, редактор на вестник „Нова струя“, професор в Битолската гимназия, революционер, секретар на Смилевския конгрес и районен войвода на ВМОРО в Битолския революционен окръг.
Роден е в град Плевен на 20 май 1875 г., където учи до трети клас, а до пети – в София. До 1897 година работи като учител, след това заминава за Прага, за да следва философия.
По-късно отива в Дрезден и завършва Консерватория с отличен успех. След дипломирането си се завръща в родния си град и става учител по музика в Плевенската гимназия. Включва се активно в обществения живот на града. Диригент е на Плевенския хор и струнен оркестър, редактор е на вестник „Нова струя“.
След забрана да учителства в България заминава за Македония и през 1902 г. става професор по музика в Екзархийското училище на Битоля. Влиза във ВМОРО още същата година и скоро след това е избран за районен войвода на организацията.
Другарува с руския консул в Битоля Александър Ростковски и служи за връзка между консула и Битолския окръжен комитет на ВМОРО. На Смилевския конгрес Парашкев Цветков, заедно с Георги Сугарев и Никола Русински, е делегат на Битолския район и секретар на конгреса.
След многобройните дискусии относно действията, които ВМОРО трябва да предприеме, е решено Парашкев Цветков да влезе в Битолското горско началство заедно с Георги Сугарев, Иван Делов и Георги Чуранов. Освен това Борис Сарафов определя Цветков за битолски инструктор за обучение на ръководните тела и селяните с оръжие.
Уви, съдбата не предопределя дълъг комитски живот за този всеотдаен битолски войвода. Четата му, в която са били и Андрей Петров, известен като Дядо Андрей, и секретарят на четата Димитър Филдишев от Охрид, заминава за Битолско, за да се приготви за предстоящото въстание, което ще остане в общобългарската памет като Илинденско-Преображенско.
„На 20 май 1903 г. четата от 20 души пристига в село Могила. На сутринта на 21 май (стар стил: 8 май) е обградена от 300 души турски аскер, като в престрелката Парашкев Цветков е ранен и за да не попадне в плен, се самоубива – ден, след като е навърши 28 години. Умират още 8 негови четници, включително Кочо Песнаджиев, Димитър Филдишев и Андрей Петров, а други 8 се спасяват.
По-късно, за отмъщение, Георги Сугарев убива своя роднина Ристе (Христо) от село Секирани, за когото се е смятало, че е предал четата на Параскев Цветков.
Саможертвата на смелия учител по музика от Плевен го обезсмъртява както в очите на местните българи, така и в очите на обществото в свободното Княжество. „Тамо е Цветко войвода, тамо е крало бугарски“ е песен, която все още може да се чуе в подножието на Пелистер. През 1942 г., в свободна Битоля, се организира помен за подвига на плевенския песнопоец. Същата година излиза и поемата „Могила“ от Цветан Чачовски, в която се разказва за първото и последно сражение на битолския войвода.
А неговият ученик проф. Владислав Алексиев пише: „Неговата усмивка, неговите големи гальовни очи, неговото високо и мъдро, гордо издигащо се чело над обвитото с приказен ореол лице ние познавахме от разказите на другари, които го бяха виждаи и слушали.
Ние в захлас слушахме топлите слова, извиращи с някаква магьосническа сила из дълбочините на сърцето на този мъж, който покрай своето мъжество ни обладаваше с всяка казана дума. В мен още звучат думите му: „Любовта към Отечеството е най-божествената музика в света“. И как обикнахме ние този учител!“
/www.youtube.com/watch?v=HR_Wq7lXrjU
Източник: spiritofpleven.com
