Днес ще Ви разкажем за генерал-майор Стоян Пушкаров. Той е роден на 1 март 1866 г. в гр. Пирдоп. Там завършва началното си образование. После се мести в София, където постъпва в гимназия. По-късно любовта му към военното дело го мотивира да постъпи във Военното училище, което завършва с отличен успех като един от първите в т. нар. „априлски випуск“ (април 1887 г.). Същата година е произведен в чин подпоручик, а през 1890 г. – в поручик.
Още като артилерийски подпоручик е забелязан от началниците си заради своя ум, своето трудолюбие и своята сериозност. Стоян Пушкаров отдава голямо значение на образованието си. Това личи по безупречния му академичен успех. Считан е за един от най-подготвените артилеристи, както и за един от реформаторите и създателите на модерната родна артилерия. Подчинените и приближените му го описват като строг и взискателен, но справедлив началник и като човек с весел и приветлив нрав.
По време на Балканската и Междусъюзническата война Стоян Пушкаров е командир на 4-ти артилерийски полк, който участва във всички победи на Софийската дивизия. През 1913 г. е произведен в чин полковник.
През Първата световна война той е командир на 7-ма артилерийска бригада и началник на артилерията в Рилската дивизия. По това време е произведен в чин генерал. Съгласно Ньойския договор генералът излиза преждевременно от армията заедно с много други офицери.
След напускането на армията Пушкаров използва интелигентността и трудолюбие си, за да се реализира в коренно различно поприще и става директор на застрахователно дружество.
През дългите години на военна служба Пушкаров бива награден с орден „За храброст“ IV ст., орден „Св.Александър“ III ст., народен орден „За военна заслуга“. Известен е с безмерното си родолюбие. Ген Д. Кацаров пише за него, че действително е верен на девиза „България над всичко“.
Ген. Стоян Пушкаров загива трагично на 16. април 1925 г. при атентата в „Св. Неделя“, когато отива да отдаде последна почит на убит военен другар. В същото кърваво събития загива и неговият зет.
Така овдовяват две жени от семейството. В траурното си нещастие те са принудени да намерят разумен изход от тежката битова ситуация, в която са поставени. Възползват се от обезщетението, което държавата предлага на всички жени, останали вдовици вследствие на атентата.
По проект на сина на Стоян Пушкаров – архитект Михаил Пушкаров се изгражда къща в центъра на София, която да събере под общ покрив двете жени заедно с многобройната им челяд.
Измежду останалите сгради, проектирани от арх. Михаил Пушкаров, по-известни са тези на Националната финансово-стопанска гимназия, училището за приложни изкуства „Св. Лука“ и къщата на проф. Константин Кацаров на ул. „Любен Каравелов“.
А къщата построена за вдовиците и до днес е обитавана от потомците на генерал-майор Пушкаров,
