В българското националноосвободително и обединително движение наред с мъжете революционери участват и голям брой жени. Много преди феминисткото движение в Западна Европа и отвъд Океана българските жени революционерки доказват, че когато става въпрос за едно такова дело като борбата за освобождение на родината, полът няма никакво значение. За съжаление днес имената на повечето българки, взели участие в българската национална революция, са потънали в забрава. Но някои от тях все пак са достигнали до нас. И едно от тези имена легенди е на Менча Кърничева.
За някои тя ще остане в българската история като терористка, а за други – като национална героиня на българска Македония от първата половина на миналия век.
Мелпомена Кърничева, както са истинските й имена, е родена на 16 март 1900 г. в Крушево, днес на територията на Република Северна Македония. Родителите й са от т.нар. арумъни, известни още като власи, куцовласи, цинцари, населяващи южните части от Балканския полуостров. Бащата на бъдещата революционерка, Димитър, работи като сарафин в София и в Цариброд и живее дълго време отделно от семейството, което се премества да живее при него след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание.
На 18 години Мелпомена заминава да учи в Мюнхен, но след избухването на Първата световна война е принудена да прекъсне образованието си и да се върне в родината си.
Включва се в македонското движение
на страната на Тодор Паница, но е разочарована от връзките му с Коминтерна и кралството на сърби, хървати и словенци и се отдръпва от него. След като е отвлечена и изтезавана, тя е принудена да премине към дясното крило на ВМРО с лидер Иван Михайлов.
Именно от него тя получава задачата на убие Паница като враг на македонското движение. Младата девойка се съгласява, водена не само от патриотични чувства, а и от искрените си любовни чувства към Ванче. През януари 1925 г., въоръжена с револвер, 25-годишната Менча заминава с влака за Виена. В австрийската столица тя отново се свързва със семейството на бъдещата си жертва и скоро става семейна приятелка на съпругата на Паница.
Постепенно у нея назрява идеята как да извърши поръчаното й убийство. Тя купува билети за представление на Бургския театър и кани семейството на Паница да го посетят. Тя разпределя билетите така, че да получи възможността да застреля жертвата си и го прави по време на представлението. И го прави, докато погледите на всички зрители в залата са насочени към сцената.
При стрелбата са ранени съпругата на Тодор Паница – Екатерина, и телохранителят му Яне Богатинов. А самият Паница умира на място, прострелян в гърба. След изпълнение на поръчката Менча Кърничева се предава доброволно на австрийската полиция. При разпита тя признава, че е убила Паница, тъй като той бил предател на интересите на Македония и срещу него имало издадена смъртна присъда от ръководството на ВМРО.
След като новината за убийството на Паница гръмва в цяла Европа, ръководството на сръбската държава издава заповед за
арест на бащата на терористката
Той е хвърлен в затвора в Цариброд, където прекарва четири месеца. Майката на Менча няколко пъти пътува до Виена с молба да се види с дъщеря си, но такава среща й е отказана. Докато е в затвора обаче, Менча получава няколко писма от Иван Михайлов, който я окуражава и я успокоява, че ВМРО ще направи всичко възможно тя да бъде отново освободена.
Процесът срещу Менча Кърничева започва във Виена на 30 септември 1925 г. Ванче спазва даденото обещание и успява да ангажира за защита на убийцата двама от най-добрите австрийски адвокати – Рихард Пресбургер и Игнац Курт Розенфелд.
По време на престоя си зад решетките 25-годишната жена толкова е отслабнала, че получава от съда разрешение да бъде внасяна и изнасяна от съдебната зала на одеало, а по време на самите заседания да бъде легнала, без това да се смята за неуважение към съдебния състав. Процесът продължава само три дни.
На 2 октомври присъдата е произнесена. Убийцата на Тодор Паница се осъжда на 8 години затвор. Предвид тежкото й състояние и здравословните проблеми обаче съдът взема решение да я освободи от затвора преди изтичането на присъдата. За това решение спомага и гладната стачка, която осъдената започва в затвора.
Полутайно тя е освободена от затвора и е качена на влака за София, придружавана от двама от дейците на ВМРО – Тома Карайовов и Никола Велев. След неколкодневно пътуване, тримата пристигат в София, където Менча е посрещната като национална героиня.
Година по-късно, на 25 декември 1926 г., Менча Кърничева и Иван Михайлов се венчават в София. През съвместния им живот обаче двамата не желаят да създадат свое потомство. Самата Менча споделя: „По взаимно съгласие твърдо бяхме решили, че няма да създаваме наше поколение, за да бъдем по-свободни при изпълнение на задачите, които нему налагаше делото, а в много отношения задължаваха и мене.”
Двамата прекарват заедно 38 години
Менча следва своя любим, когато е принуден да напусне България и да прекара дълги години в емиграция: в Турция, Полша, Унгария. През 1945 г. двамата се установяват да живеят в Рим.
Там на 5 септември 1964 г. Менча Кърничева умира на 64-годишна възраст. След нейната смърт Ванче Михайлов живее още 16 години. Той напуска този свят на същата дата – 5 септември, но през 1990 г. И двамата са погребани в италианската столица, далеч от родината, но един до друг.
Иван Първанов
politika.bg
* Заглавието е наше
