На 16 септември 1907 г. група запасни офицери от Софийския гарнизон основават клуб и приемат проекто-устав за създаването на градска организация на запасните офицери в София.
На 1 октомври 1907 г. избират и Управителен съвет на софийския клуб начело с пет души запасни генерали: Бочев, Андреев, Балабанов, Цончев и Блъсков, четирима полковници, трима подполковнци, двама майори и един капитан. По данни от военния архив във В.Търново, още на 18 ноември 1899 г във.Варна е образуван клуб на запасните офицери с 367 члена, а в Русе на 28 май 1907 г.с 334 члена.
На заседанието на Управителния съвет на Софийския клуб на 16 януари 1908 г. по повод настоятелните искания от образуващи се клубове от страната, се взема решение за свикване на Учредителен конгрес на СЗО, на 2, 3 и 4 май 1908 г. , а още от март същата година да започне издаването на печатен орган на Съюза.
С протоколно решение на УС на софийското дружество под председателството на запасния генерал-майор Никола Бочев от 16 април 1908 г. се одобрява дневния ред на конгреса, на който да се одобри проекто-устава, правилника и програмата на печатния орган на Съюза, проекто-бюджета, да се определи знаме, патронен празник и да се избере Централно управление на Съюза на запасните офицери.
Създаването на такъв съюз се посреща твърде враждебно от тогавашните леви партии. В Учредителния конгрес участват делегати от клубовете в София, Пловдив, Варна, Русе, Търново, Плевен, Стара Загора, Видин, Шумен и Оряхово.
За председател на Съюза е избран запасния генерал-майор Рачо Петров Приема се устава, бюджета, правилника за издаване на седмичния „Военен глас”, за знаме на Съюза се определя трицветния национален багреник и за съюзен празник – 2 май – Св.цар Борис. Това е един от първите в света съюзи на запасни офицери.
На 19-20 май 1909 г. се свиква Първия извънреден конгрес на Съюза по въпросите на пенсиите и спомагателните фондове. Решава се Съюза да подкрепи проекта на Военното министерство по пенсионния въпрос и се приема запасните офицери да бъда приети за членове на Спомагателния фонд и да се ползват от неговите облаги. За нов Председател е избран генералът от запаса Никола Боев.
През 1910 г. Съюзът протестира срещу сливането на двата закона за гражданските и военни пенсии, с което пенсиите на някои офицери се намаляват с повече от 20 %.
Вторият редовен конгрес на Съюза се провежда от 15 до 17 ноември 1911 г. За нов председател е избран запасният генерал-майор Андрей Андреев . Този конгрес за първи път избира редакционна колегия на в.”Военен глас” След войните от 1912-1913 г организацията не може да се съвземе до свикването на Третия конгрес на 22 – 24 юни 1914 г.
Приети са изменения в Устава и съюзяването с юнашката спортна организация. За председател е избран запасния генерал-майор Петър Салабашев. Първата световна война прекъсва дейността на Съюза до 1920 г., когато се свикват два извънредни конгреса, в края на май и през септември 1920 г.
По това време вестникът на Съюза спрян и затова за първия извънреден конгрес данни липсват.Съюзът продължава съществуването си до 1944 г. като негови председатели за тия години са : генерал Васил Кутинчев, генерал-лейтенантът от запаса Владимир Вазов(1920-1921; 1923-1930), о.з.генерал Иван Луков. ген. Велизар Лазаров, ген. Борис Сирманов, о.з.полк. Славейко Василев, о.з.ген. Тодор Кацаров
Общият съюз на запасното войнство с федерираните му членове е забранен с 1-во постановление на МС на Правителството на Константин Муравиев от 6 септември 1944 г. По-късно, със заповед № 4096 от 1 декември 1944 г., министъра на вътрешните работи Антон Югов, ОСЗВ е обявен за фашизирана структура е разтурен заедно с други организации.
Със съкращения от https://edinzavet.org/
