Роден е на 14.02.1847 г в гр. Елена. Получава първоначалното си образование в Елена, но убийството на поп Христо, неговият баща, през 1858 г. от поробителя променя плановете му за образованието му, както и на неговите по-малки братя и сестра им.
През 1860 г. майка му го изпраща в Плаковския манастир “Св. Илия”, за да учи и да се подготви за духовен сан. Но това не му допада и той отива в Търново, където завършва образованието си и после отива във Варна, а по-късно заминава при брат си Иван, който учителства тези години в Браила и Гюргево.
След това заминава за Цариград, но поради липса на средства отново се връща в Търново и се свързва със Стефан Стамболов, Христо Иванов – Големия и Джорджо Момчев – всички дейци и активни участници в тайните революционни комитети.
Макар и все още юноша, е забелязан от турските власти, попада под тяхно наблюдение, защото считат, “че и неговият косъм не е чист”. За тях е било ясно, че и той ще поеме пътя на борбата и за да се спаси, Сава е принуден да напусне Елена и да избяга във Влашко.
Естествено, тук са неговите по-големи братя и той попада в средата на революционната емиграция, без колебание се включва в борбата против турското владичество. Особено силно влияние за оформянето на неговите възгледи за борбата оказал Васил Левски, с когото го запознават през септември 1869 г. в Гюргево, благодарение близостта на своите по-големи братя с Апостола.
Левски ги срещнал на Калугерене, спирка на трена за Букурещ, качен на червен ат (кон). След завръщането си в Елена Сава Кършовски не спира да работи за святото дело и при второто посещение на Левски и Ангел Кънчев е избран за председател на местния революционен комитет, основан през 1871 г., другите участници в опасното дело идват като търговци, яхнали хубави коне, и нощуват в хана на Лазар Стойчев.
На следващия ден в дома на Кършовци Апостола се среща с познатия му от Румъния Сава Кършовски, а следобед свикват събрание, на което основават Еленския революционен комитет. В запазената в архива бележка от Стоян Робовски са написани имената на членовете на комитета, дали първите средства за народното дело.
Най-голяма вноска от 100 турски лири дал чорбаджията хаджи Михал, брат на основателя на Еленската даскалоливница Иван Момчилов, за когото лично Левски имал сведение, че е давал пари и за дейността на БРЦК. Събраната сума е изпратена “немедлено” в Румъния.
След Освободителната Руско-турска война Сава Кършовски учителства в Черна и в Хърсово. Приятел на Стефан Стамболов и негов последовател. До края на живота си ръководи градското и околийско бюро на Национално-либералната партия.
Занимава се също с журналистическа и публицистична дейност във възрожденските вестници и списания “Зорница”, “Право”, “Свобода”, “Славянин”, участва в писането на Търновската конституция.
Автор е на първата книга за “Васил Левски и А. Кънчев в Елена” през1880 г. Но поради малкия тираж тя се преиздава отново от акад. Ал. Тодоров – Балан под ново заглавие – “Апостолите на свободата в Елена”, като Любомир Дойчев е издателят на книгата.
След Освобождението работи и като адвокат до 26 март 1913 г., когато завършва жизненият му път.
