Таньо Стоянов е роден през 1846 г. в град Сливен. Учи в родния си град и след това става джелепин (търговец на добитък).

Таньо Стоянов (Анастас Стоянов Куртев)

Таньо учил в местното училище 4 години, а след това лете поемал бащиния си занаят  заедно  с  Курти.  Зиме  пък  учел  абаджилък.  Бил  буден  и  свободолюбив младеж.  Когато  през  1871  г.  Левски  основал  в  Сливен  революционен  комитет, Таньо бил един от първите му членове. Когато Апостола дошъл отново в Сливен през  ноември  1872  г.,  посрещнал  го,  развеждал  го  и  го  придружавал  до  Котел  и след това до Стара Загора – Таньо.

Левски имал възможност да оцени организаторските  качества  на  Таньо  и  го  определил за апостол  в  Търговищко,  Омурташко, Котленско и Добричко, като го снабдил и с пълномощно от 15 ноември 1872 г.
Скоро обаче Таньо бил арестуван, съден и откаран към Цариград, а след това заточен в Диарбекир.

Възползвайки се от обстоятелството, че бил калебент – можел свободно да се движи в града, той избягал на 14 януари 1875 г. и преоблечен като арабин се добрал до Цариград, а оттам с кораб до Сулина и Браила.

През  август  1875  г,  бил  извикан  в  Букурещ  и  определен  за  апостол  на готвещото  се  въстание  в  Сливенско.  Стигнал  до  Варна,  където  заедно  с  други революционери  получил  инструкции  от  идващия  от  Цариград  Иваница  Данчев. После  през  Дулово,  където  го  чакали  поп  Харитон  и  Стоил  войвода,  и  през Тутракан  се  прехвърлил  в  Олтеница.

Христо Иванов- Големия

Оттам  отишъл  в  Турномагурели,  където прекарал зимата в подготовка за минаване в България с чета през пролетта на 1876г.  Поддържал  връзка  с  Панайот  Хитов  в  Белград,  но  дружал  и  с  Христо  Иванов Големия, един от приближените на гюргевските апостоли.

След като Гюргевският революционен комитет взима решение за въстание сам организира чета от 26 души. Преминаване на четата е съгласувано с това на четата на Христо Ботев. По съвет на Христо Ботев и Никола Обретенов се насочва към Олтеница, за да може едната емигрантска чета да подпомогне въстанието в Източна, а другата в Западна България.

На 16 срещу 17 май 1876 г. четата тръгва от Олтеница, минава Дунава, слиза при село Косуй Българ (днес Пожарево), Тутраканско, и тръгва на юг към Стара планина с цел да се подпомогне въстанието във Втори сливенски революционен окръг. Четата на Христо Ботев минава Дунава същия ден при Козлодуй.

Пътят на четата на Таньо войвода.

Пътят на четата на Таньо войвода минава през Делиормана покрай преобладаващо турски села и скоро е открита. След нея тръгват потери. Води три последователни сражения – при село Спахлар (дн. Ломци), на хълма „Припека“ при село Аязлар (дн. Светлен) и последното на 27 май 1876 г. на „Керчан баир“ при село Араплар (дн. село Априлово), в което четата е разбита.

Четниците се разбягват, а Таньо Войвода започва ръкопашен бой с турците, за да могат другарите му да се оттеглят в Балкана. След като убива шестима турци с ятагана си, войводата пада убит. Главата му е отрязана и разнасяна из околните села по пазарите им за сплашване на местното българско население.

От 1985 г. всяка година от 30 май до 2 юни се организира четиридневен поход „По стъпките на четата на Таньо войвода“.

Паметника на Таньо войвода в местноста „Керчана“ край с. Априлово

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име