На 7 декември 2018 г. училището в с. Вардун, обл. Търговище ще отбележи тържествено 180-годишнината на просветното дело в селото. По този повод тук публикувам част от първата летописна книга на училището с автор Черньо Чендов – главен учител през 1908 г., когато е датирал книгата.
„Из миналото на Вардунското основно народно училище”
Първия, който е дал идеята за отваряне на училище в селото е бил турчина Арифа от Градец, Котленска околия. Той е имал в село Вардун чифлик и сапунджийница – керхана. За него разправят, че говорел свободно български; а освен това знаел да чете и пише на националния ни език. Турското му произхождение е малка загадъчно.
През 1838 год. Арифа събрал първенците на селото, посъветвал ги, че е необходимо да си отворят училище, сполучил да ги убеди и отстъпил собственото се здание – керханата за помещение на училището. Тъй е била турена основата на народното училище в селото. За учител Арифа им изпратил някой си Георги от Тракия.
Първия учител на основното училище сполучил да събере около 35-38 момчета и с тях почнал първото обучение, с тях той започнал да учи на грамотност населението. Разбира се, това било трудна работа в тях времена. Този учител работел по следния начин: Обучението водил индивидуално: на всеки ученик задавал отделен урок, който го усвоявал, давал му друг. Урока на ученика учителя написвал на панакида /пояснение под линия: Панакида е една дъсчица, като лопатка, от дърво. На нея учителите са написвали урока на ученика си/. Научел ли ученика зададения му урок, той изстъргвал с ножчето си написаното и му задавал нов. Учениците се учели само да четат. Най-първо ученика изучавал славянската азбука и то на части. След това ги учели да образуват от буквите срички и най-после думи. Когато учениците усвоявали свободно да познават буквите, и от тях да образуват срички и думи, учителят ги запознавал с препинателните знаци, като ги карал да заучават наименованията им по славянски. Учениците седели по турски на земята върху миндерчета, което всякой си донасял. Възнаграждението на учителя е било 20-30 стотинки месечно на отделен ученик, която плата му се заплащала от бащата на ученика. Даскал Георги е седял в селото
само около два-три месеца учител. Причините, по които той е напуснал училището не са известни, но като се вземе пред вид лошото помещение – керхана – на училището, малкото ученици, възнаграждението, което получавал, може да се обясни причината за напущането му.
Даскал Георги бил заменен от учителя Марина, родом от Беброво, Търновско. За такъв го е довел Тодор Сапунджията в 1838 г. С пристигането си, той събрал учениците на училището, поизпитал ги, да види дали са усвоили това, което ги занимавал бившия учител, или по-първо да види какво знаят; започнал да ги обучава да четат славянските цифри и да броят до 10 000 000. Броенето се извършвало под ред от 1 до 10 милиона. След изговарянето десет милиона, карал ученика да изговори следната фраза: „Бъди благочестив, уповай ся на Бога и люби его всем сердцем”. След усвояването на горното от учениците, той ги накарал да си купят по една книжка – учебник. Наименованието й не можах да узная, при всичко, че се трудих за това. Тя е била с религиозно съдържание и е била с въпроси и отговори. Обучението от този учител се водело така: единият ученик прочитал въпроса, а другият отговора. Платата на този учител била същата, както на предшественика му. В училището работил около 3-4 месеца. По какви причини е напуснал училището и селото, не е известно.
Негов заместник е бил учителят Танас от с. Беброво, Търновско. Бил куц с единия си крак. За учител дохожда в селото през месец април. Той продължил започната работа на своите предшественици. Изучил учениците си на следните молитви: „Слава тебе Боже наш”, „Царю небесни”, „Отче наш” и „Св. Боже”. Който ученик научел тези молитви, той му давал Часослов и Наустница. Вижда се, че той е направил много по-голяма крачка от своите предшественици, което може да се отдаде на обстоятелството, че той намерил горе-долу все пак малко-много подготвени ученици, и че е се е застоял по-длъжко време в училището – около шест месеци; като не прекъснал работата си и през лятото. Учениците му са били около 30-40 момчета, от които получавал по 20-30 стотинки месечно от ученик. Причините за напущането на Танаса не са известни.
Негови заместник бил учителя Ненчо от с. Тича, Омуртагска околия /дн. община Котел/. Той не е направил никакво нововъведение. Бил е принуден да напусне селото поради това, че населението го е твърде много намразило, защото почнал да купува от турското правителство юшуря /данъкът десятък/ на селото. От Вардун става свещеник в Хърсово, после се премества в с. Смядово, Преславско, и най-после в родното си село Тича, където се поминал, неизвестно коя година.
Учител Иванчо идва след Ненчо. Той бил родом от Търговище. Не е направил нищо особено за училището. Учениците му учели Часослова и Наустницата. Като учител престоял около 9 месеца.
Учител Михал, родом от гр. Елена, става учител след Иванчо. Той е първия учител, който е условен за цяло известно време, а не на парче, както са били условени неговите предшественици. Условил се на 60 лв. за 6 месеца – от Димитровден до Гергьовден. През лятото от Гергьовден до Димитровден училището не е работило. Въвел нов учебник – Псалтира.
Иван Трифонов Свинаров, родом от с. Златарица става заместник на Михала. Той започнал през есента. Към въведените от предшествениците му учебници той е въвел още три учебника – предмета – светче, псалтика и смятане. До преди Свинаров, както видяхме, смятането е съществувало в училището като учебен предмет, но целта е била да се научат учениците да познават славянските цифри, а учителят Свинаров го е въвел в училището като предмет, с който учениците му да могат да си служат с него в живота. Той оставил славянските цифри и вместо тях въвел арабските. А освен това той е учил учениците на четирите аритметически действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Вижда се, че този учител на времето си е бил истински учител с образование. На тази мисъл ни навежда факта, че той не се съгласил да учителства с ниска заплата и селото му е дало 1 100 гроша /220 лева/. Много пари за тях времена.
След учителя Иван Трифонов Свинаров в 1842 год. селото се е заело с построяване ново училище. Навярно те са били подтикнати за това от Свинаров. През лятото на 1842 г. селото наистина построило една малка стаичка в черковния двор специално за училище, което селяните, като се спомене за него, наричат „старото училище”. Днес от тая стаичка не е останало никаква следа – а на мястото й в сегашния училищен двор се издигат много акации и три доста големи черници.
Дичо Марков от Елена е наследил учителското място на Свинарова. Той първи почва обучението на учениците в специално училищно здание. Неговото учителстване се отличава по това, че въвел като учебни предмети славянска граматика, катехизис и гръцки език. Тези предмети са изучавани по учебници, на които названието не можах да узная. Платата ме у била 1 200 гроша, плащани от българската община в селото. /Селото тогава половината е било турци. Днеска няма ни един./
Заместник на Дичо Марков бил Жеко Русев Кельовлу – родом от Вардун. Образованието си получава при същото училище. Ето как става той учител: Из между учениците на всички гореизброени учители се отличавал със своето прилежание Жеко Русев Кельовлу. Като напуснали предшествениците му, селяните-първенци се съгласили да условят Жека за учител, защото го виждали, че е изучил достатъчно, за да може да им бъде учител. На тази мисъл ги навеждало още повече обстоятелството, че той можел да изкарва сам цялото четене и пение на черковната служба. Той бил условен за 800 гроша годишно. Учителствал около година. Понеже образованието му било ограничено, при все, че се е задържал по-дълго време, той не е въвел никакво подобрение на училището, нито направил някакво нововъведение. След учителстването той се захванал на занаят – абаджилък. При всичко, че днес е на 85 години, още е издръжлив и е титулярен певец на селската черква. На 18. І. всяка година, когато селото празнува освобождението си от турската власт, все си поплаква, като си спомни патилата от турското робство. Като писар на българския мухтарин /селски старейшина, кмет/ като виден човек на времето си, той е посрещал и изпращал турски низами, големци, черкези – притеснители на българите, излагал се е на техните ругания, даже живота му е бил застрашаван, като се е стараел да запази селото от разсипване и от грабеж. На старини го е сполетяло нещастие. Единия му син се умопобъркал вследствие влизане в едно сражение с разбойници, кога е бил стражар, бабичката му се поминала. Той се прехранва от платата, която му плаща черквата като певец. Благодарение нему аз можах да посъбера тези сведения, за което използвам от случая и му изказвам моите благодарности.
След учителстването на Жеко Русев Кельовлу училището е останало затворено около една година, по причина навярно, че не са могли да си намерят учител.
Иван Х.Василев родом от Търговище става учител след Кельовлу. Платата му е била 1 900 гроша и да го храни селото наред.
Свещеник Марин Митев, родом с. Вардун става учител след Иван Х.Василев. Той си е получил образованието в град Шумен, но коя година неизвестно. След като учителствал няколко години, той напуснал тая професия и се ръкоположил за свещеник на селото. Бил ръкоположен за такъв от гръцки владика, кога дошъл в селото. В селото е свещенодействал до 1895 г. По старост и пиянство е бил отстранен да служи през тази година. Поминал се е в 1899 год.
Петър Мандата, родом от гр. Котел, става учител след св. Марина. За такъв дохжда след Димитровден. Платата му е била 1 400 гроша. После той се е ръкоположил за свещеник в град Балчик.
Негов заместник бил Марко Жеков Арнаудов, родом от с. Вардун. Първоначалното си образование той е получил в родното си село. След като свършил местното училище отива в гр. Котел, гдето се учил няколко години. Платата му е била в натура. Получавал от всяка къща по 1 медник жито.
Всички гореизброени учители са учителствали от 1838 до 1863 год. Това се установява, защото следващия учител след едногодишното си учителстване се заел с построяване ново училищно здание, което станало в 1864 год. До тази година 1863 е вървяла килийната метода при обучението, както ще видим по-надолу.
Танас Гажалов става учител след Марко Жеков Арнаудов. Той е бил родом от гр. Сливен. Образованието си получил в родния си град. След Арнаудов селото било оставено без учител. Селяните изпращат съселянина си Братой Жечев да им търси учител. За такъв той им намира Танас Гажалов. Той бил добре запознат с така наречената в това време нова метода – Бел-ланкастерската. Учениците му разправят, че той почнал да ги учи по особен начин: да пишат на пясък, да четат на таблици и пр. Учителствал една година и през това кратко време сполучил да придобие такъв авторитет пред населението, щото сполучил да ги убеди да си постоят ново училище, на което плана дал той – да отговоря на изискванията на методата, която той носел. И действително, под негов надзор и било построено новото училищно здание през 1864 год. За времето си това здание било колосална работа. На селото коствало около 2 000 – 3 000 гроша. Твърде много пари за него време.
Танас Гажалов работил по построяването на зданието като работник. Някои от старите селяни, като стане говор за него, казват: „Като че сега го гледам по жилетка, като бута количката”.
Като работил с учениците си две години, на третата година той им е дал учебници, невъвеждани от никой негов предшестващ учител. Тези учебници са били следните: 1.Уроци от земеописание, изд. 1961 г. в гр. Пловдив; 2. Българска граматика, на Теодор Хрулев, изд. 1859 г.; 3. Кратка числителница, изд. в Пловдив през 1859 г.; 4. Битие. Аз можах да ги видя благодарение неговия ученик Жельо Арабаджиев, който си ги е пазил и до днес, и който ми ги даде да ги прегледам. Моите благодарности нему за тая услуга.
Танас Гажалов е преподавал на учениците си и светско пеене. Учил ги е на една песен, в която се възпява и възхвалява Султан Абдул Меджит. Тази песен навярно е била изучавана от него за да парадира верноподаническите си чувства пред турските големци. На тази мисъл ме навежда следния факт: Дохожда някое ефенди от Търговище. Танас Гажлов му се представил и го поканил да посети и училището му. Ефендито приело. Отиват в училището. Танас започнал да изпитва учениците си. Те отговаряли твърде добре. Турчина останал във възхищение. Последното нямало край, когато учениците почнали да пеят гореописаната песен. Кога произнасяли стиха, в който се казвало „Султан Абдул Меджит всички врази да порази”, турчина останал във възторг, снемал си феса, ударил го на масата, потупал учителя Танаса и му казал: „Ашколсун, даскал ефенди, еша!” /Браво, господин учител, жив да си!/. След тригодишно учителстване учителят Танас е бил принуден да напусне селото и училището, в което той е положил толкова грижи и което той подкарал твърде напред по причина, че е произлязло раздор между населението. Едни искали да остане той, а други – да условят учителя Х. Ради Х. Стоянов. И наистина, учител Танас, навярно с тъга на сърцето, напуща селото, което той сполучил да повдигне на толкова висока степен. Той отива за учител в град Преслав, а по-после става свещеник, но де, мене не е известно. Той бил условен за учител със заплата 1 500 гроша и да го храни селото.
За отстранението на толкова заслужилия за училището даскал Танас станал причина, както упоменах по-горе Х. Ради Х. Стоянов. Селяните, като видели, че си идва съселянинът им Х.Ради Х.Стоянов, който бил да се учи по това време, отхвърлят учителя Танаса и условят Х.Радя за 1 400 гроша. Двайсет лева – този нищожна сума трябва да е приела важна роля и при условянето на Х. Стоянова. И така учител става Х. Ради Х. Стоянов. За него учениците му разправят, че бил съвсем неграмотен човек. Толкова неграмотен, щото не можел свободно да прочете даже въведените учебници от своя предшественик. Един от учениците му, господин Ж. Арабаджиев ми разправи, че в учебника им „Уроци от землеописание” имало означено с инициали северо-запад, а той го четял северо три. Този пример само е достатъчен да покаже колко неграмотен е бил Х.Ради Х.Стоянов и как населението за едни нищожни 20 лв. – 100 гроша пари, е изпуснало способния на времето си учител Танас Гажлов.
Х.Ради Х. Стоянов не учителствал дълго – само една година. Като малограмотен човек той бутнал училището назад, вместо напред. След учителстването си той става фурнаджия в гр. Омуртаг. Там се оженва за една учителка, която настоятелството било изпъдило без време. След няколко години той се поминал.
Георги Данчев родом от гр. Сливен, става учител след Х.Радя Стоянова. Той е получил образованието си в родния си град. Учителствал е в селото само една година с годишна плата 2 000 гроша и храна от селото. Следната година, по какви причини неизвестно, той напуснал селото, при все, че му давали двойно повече – 4 000 гроша. Този случай е характерен из живота на училището, защото такава висока заплата не е давано на ни един учител преди Освобождението.
Дончев заместник станал Стоенчо Драгоев, родом от с. Беброво. Учителствал в селото две години. Платата му е била 1 500 гроша и го е хранело селото. По после е бил адвокат в Търново.
Петър Молов става учител след Стоенча. Той бил също родом от село Беброво. Учителства твърде малко. Платата му е била 1 000 гроша и го хранело селото.
Сава Молов – брат на Петра Молов става после напущането на горния учител. Брат заместил брата. Учителствал около две години. Той е направил едно нововъведение – устроил първи публичен изпит в 1873 год. Ученикът му господин Коста Шекеров, учител сега при същото училище разказва, че той ги е подготвил за този изпит твърде добре. Един-два месеца преди да се проведе изпита, той казал кой ученик какво ще казва на изпита. Изпита е станал по следния начин: За деня му се разгласило на селяните. Те се струпали в училището. Почнал се изпита. Учителя не изпитвал нищо. Той само извиквал учениците, и те двама по двама почвали да се изпитват. Единия задавал въпроси, а другият отговарял; после този, който задавал въпроси отговарял, а другия ги задавал. Учениците, като подготвени добре, и като знаели всеки какво ще казва, се отличили добре. Хората останали толкова доволни, щото плачели от радост, като виждали децата им тъй добре да отговарят и да знаят, тъй да се изучат. Този учител е преподавал на учениците и турски песни, на турски език – арабски, от който учениците му нищо не проумявали. За това пение, същия му ученик, господин Шекеров ми разказа следното: „Ние пеехме без да проумяваме нищо. Веднъж в селото дойде едно ефенди. То посети училището. Учителя Савата, след като ни поизпита пред ефендито, накара ни да пеем. Ефендито остана толкова доволен, щото даде пари за кутия захар и само ни я раздаде…” Платата на Савата е била 1 200 гроша и храна от селото.
След Савата става учител Дончо Труфев Гериловски, родом от с. Вардун. Той е учил в Дивдядово, Шуменско. Там е бил учител Димитър Блъсков. Дивдядовските ученици ходели в Шумен, при Илия Блъсков, който ги е занимавал по Псалтира. Като свършил образованието си, господин Дончо Гериловски става учител в родното си село Вардун в 1871 год. по Димитровден. Платата му е била 1 500 гроша годишно и е учителствал до 1873 г. до Димитровден.
През 1973 год. дохожда друг учител Сава Я. Молов, който учителствал до 1876 г. Платата му е била 1 500 гроша и храна от селото. Той е напуснал училището поради настъпилите в тия времена исторически събития. Сава Молов и Сава Я. Молов дали не е едно и също лице, не е известно; но мен ми се струва, че разказвача тука бърка вървежа на събитията, та смесва лица, или Сава Молов не е учителствал след Петър Молов, а след Дончо Труфев Гериловски.
Ради Тодоров от Търговище става после учител. Получил е образованието си в град Русе. За него учениците му разправят, че бил доста образован мъж. И като нещо ново в училището въвел като учебен предмет астрономия. Той става учител в 1976 год. по Димитровден, но не можал да дочака края на учебната година, защото се опасявал от турците, тъй като селото половината е била тогава турци – сега няма ни един. Той си отива в родния си град, но по време на превземането на града от Русите бил убит от турците.
Поради войната училището е било затворено през 1977 и 1878 до месец април.
През 1878 год. учител става пак Дончо Труфев Гериловски. Сега е учителствал до 1879 г. През последната година 1879 селото му хваща една помощница учителка, която се казва госпожа Кирила и се е препоръчвала за калугерка. Селяните имат лошо мнение за нея. Препоръчват я като паднала нравствено жена. Тя е учителствала до 1880 год.
През 1880 год. господин Дончо Труфев Гериловски е ходил да следва във временния курс в Шумен, устроен от покойния Р. Ш. Рачев и Ил. Блъсков. Тука той усвоява писочетната метода и я въвежда заедно с другаря си П. Иванов през 1880 год.
Ще кажа още няколко думи за Д. Труфев Гериловски. Той е учителствал в село Вардун до 1883 год. месец април. Платата му е била 30-35 наполеона годишно. През 1884 год. той става учител в село Тича, дето учителства до 1886 го. Там му плащали 44 наполеона. През 1886 год. учителства пак във Вардун, дето учителства до 1888 год. След това той напуща завинаги учителството като се залавя на частна работа – земеделие.
Той е направил надписа и поставил плочата над входната врата на училището /виж снимката/. Другаря на господин Дончо Труфев Гериловски /вероятно втори учител/ Панайот Ив. Бахнев е родом от с. Вардун. Сега той е свещеник в родното си село.
- ХІ. 1908 г.
С. Вардун
Гл. учител: Ч. Н. Чендов
По-нататък Ч. Чендов проследява само учителския персонал от 1880/1881 до 1903/1904 учебна година, когато е започната летописната книга.
Училищната сграда, която сега наричат „старото училище” е носител на памет, и е гордост с историята, също както и болка от полуразрушеното му днешно състояние за родените вардунци. Дали обаче само местен аспект има паметта за училището? То се вписва в контекста на историята на цялостния подем на българското възрожденското общество, за който четем в учебниците по история и разказваме в музеите. И то не в общия поток, или на опашката, от хорска срама пред другите околни села и градове, а като белег за буден дух и желание за просперитет на вардунци. До такава степен станали традиционни за селото, че даже и към края на ХХ век старите търговищенци не само признават, ами и изтъкват, колчем стане дума за вардунци. Само една година след построяването на т. нар. Славейково училище в Търговище – 1863, което днес е музейна сграда, във Вардун се построява тази училищна сграда – реплика на училището в града, по думите на покойният проф. Д. Овчаров.
Повече за училището, автора и за самата летописна книга:
Аврамова, Св. Школото в село Вардун. в. „Форум” /Русе/, бр. 39-41, 2013 г.
Светлана Аврамова
гл. уредник в РИМ – Търговище
