На 29 юни се навършват 194 години от рождението на Желю войвода – един от най-известните ни възрожденци и борци за свобода.
Роден е през 1828 г. в Ямбол, а броени години по-късно семейството му се премества в село Карапча.
Според историческите записки, Жельо Христов Чернев, както е цялото му име, се включва в хайдушките дружини след неприятна случка с двама турци, завършила със смъртта им.
Докато Желю и неговата сестра работят на полето край близкото село, двама турски войници, яздещи коне, ги забелязват и решават де се отбият до кладенеца под едно дърво в близост до тях. Сядайки под дървото, единият турчин се обръща към сестрата на Желю с думите: „Гяурке, вземи кофата и ела да ни напоиш!“
Наливайки вода в устата на единия, тя разлива тежката кофа и го намокря по гърдите. Той мигновено се ядосва и прави опит да я изнасили. Желю действа инстинктивно и в този момент с помощта на сърп, с който е работил на полето, отрязва главите на двамата турци.
Така той си навлича турския гняв и бива гонен и издирван. Именно в хайдушките чети той намира убежище.
Първоначално се включва в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне в четата на Панайот Хитов.
През 1868 г. подготвя чета, в която трябва да участва и Христо Ботев, но след като го го залавят, те не успяват да преминат река Дунав. Той е сред арестуваните от румънските власти българи в Браила и срещу него е повдигнато съдебно обвинение
Жельо войвода участва в три войни: Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885).
По време на Руско-турската война води доброволческа чета от 300 четници, която действа в района на Еленския балкан. През зимата на 1878 г. участва в прочистването на Източна Стара планина от башибозушки банди.
Желю войвода умира на 24 юни 1893 г. на 64-годишна възраст в Карапча.
