Пано Ангелов Апостолов, известен и като Карабаджаков, с псевдоним Пиер, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Пано Ангелов е роден на 2 февруари 1879 година в софлийското село Башклисе, тогава в Османската империя. Произхожда от рода Карите, изселници от Чирпанско и основатели на Башкьой (Башклисе). Прадядо му Ангел е прочут пехливанин, а неговият син Апостол е четник в четата на Ангел войвода и загива край Софлу.
След Освобождението на България Пано Ангелов и семейството му се преместват в хасковското село Брод. След завършване на основното си образование в Брод учи и завършва Казанлъшкото педагогическо училище.
През 1902 година Пано Ангелов спира да преподава и в Бургас се свързва с Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, Георги Кондолов, Левтер Мечев, Никола Равашола, Киро Узунов и други дейци на ВМОРО. През 1902 година е изпратен в Малкотърновския революционен район с чета, която посещава селата Кладара, Граматиково и Камилите.
В началото на 1903 година е избран за участъков войвода на Сърмашик, Гьоктепе, Стоилово, Калово, Заберново, Моряне, Чеглаик и Конак. Обикаля селата на Странджа, сформира смъртни дружини, прави съзаклятие, събира средства, набавя оръжие. Проявява забележителни организационни качества, смелост, хладнокръвие, честност, в резултат на което четата спечелва доверието на населението и във всички села на поверения му участък се изграждат смъртни дружини, мрежа от куриери и се набавят оръжие и боеприпаси. Набират се допълнително и въстаници от селата.

На 20 март/2 април 1903 г., в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание, се развива Сърмашишката афера в село Сърмашик/ днес Бръшлян. Укриваща се там чета на ВМОРО начело с войводата Пано Ангелов е предадена на турската власт от местен жител. Вследствие на това, тя е обградена в Балювата къща от 200 души редовна турска войска.
Четниците не се предават и въпреки неравенството в силите, приемат боя. Те откриват стрелба по турците. Завързва се лют бой, който трае цял ден. В него загиват геройски войводата Пано Ангелов и неговият помощник Никола Атанасов Равашола.

В разгара на боя, Пано Ангелов хвърля по врага ръчна граната и предизвиква паника всред аскера, което е използвано от четата, за да пробие обръча на турците. Трима четници Георги Мутафов, Атанас Вълканов и Петко Пухов успяват да се измъкнат от селото и се спасяват. Смъртта им е възпята от Яни Попов в странджанската марсилеза “Ясен месец”.
„Ясен месец“ е написан като въстанически марш от Яни Попов – войвода и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Текстът бързо придобива популярност и песента става химн на тракийската революционна борба и на Странджа.
Текстът е от стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905), издадена отново през 1909 година като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто издание е поместен пълният текст на „Ясен месец“, посветен на Пано Ангелов и Никола Равашола.

Pan.bg