Георги Николов Марчин е роден на 20 февруари 1859 г. в Самоков. Произхождал от занаятчийско семейство. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878).
След Освобождението (1878) завършил Военното училище в София (първи випуск – 1879) и постъпил на служба в Самоковската 4-та пехотна дружина, а после във 2-ри пехотен струмски полк. В Сръбско-българската война (1885) командвал дружина от 3-ти пехотен видински полк.
Участвал в боя при Трън (3. XI) и при отблъскване на Моравската дивизия. Ранен в рамото, той не напуснал строя, а останал начело на дружината си. За проявено умело командване и лична храброст бил награден с орден „За храброст” – IV степен.
По време на детронацията на княз Ал. I Батенберг (1886) бил командир на 2-ра дружина от Струмския полк и с нея взел участие в заговора. След контрапреврата бил арестуван и уволнен от армията.
По-късно Марчин бил възстановен и служил в 7-ми пехотен преславски полк, 12-ти пехотен старозагорски полк и др. В Балканската война (1912-1913) бил командир на 2-ра бригада от 8-ма пехотна тунджанска дивизия и участвал в овладяването на Одринската крепост.
Проявил се като талантлив боен командир. Награден бил с орден „За храброст” – III степен. Автор е на „Участие на Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878″ (1928). До края на живота си генерал-майор Марчин не престава да мисли за българската войска, в която служи повече от 30 години.
Насочва вниманието си към тактическата подготовка на командния състав. В този смисъл той изготвя своето предсмъртно завещание, като дарява на 8. пехотен тунджански полк, наследник на 8. пехотна тунджанска дивизия, сумата 50 хил. лв.
Според завещанието, командирът на полка да основе при неговия щаб фонд „Генерал Георги Марчин“. Впоследствие от лихвите да се дава ежегодно награда на един офицер и един подофицер за най-добре решена тактическа задача по карта или на полето във всички подразделения на 8. пехотен тунджански полк.
Изпълнител на това завещание след смъртта на дарителя става генерал-майор от запаса Стефан Георгиев Попов. Капиталът на фонда, предаден с писмо на командира на полка, се внася в местния клон на БНБ, а управлението му се възлага на щаба на полка. Приходите се използват за награди на отличилите се офицери и подофицери при решаването на тактически задачи.
При възстановяването на 8. пехотна тунджанска дивизия и разформироването на 8. пехотен тунджански полк сведенията за управлението и ползването на лихвите от фонда според волята на дарителя се прекъсват.
Генерал Георги Марчин умира на 25 март 1930 г. в София.
