Формирането на Първата българска легия в Белград през 1862 г. е значително събитие в развитието на българското националноосвободително движение против турското владичество през XIX в. То е свързано с реализирането на плана на Георги С. Раковски за вдигане на всенародно българско въстание и освобождението на отечеството ни от робство.
Легията (Български легион, български полк), ръководена от Раковски като „народен войвода“, наброявала между 1200—1500 души. Нейното ядро, състоящо се от 150—200 легисти, квартирувало в Белград, а в района на гр. Крагуeвац, пак в Сърбия, се намирали около 1200 българи под ръководството на войводата Ильо Марков, с готовност по даден знак да преминат сръбско-турската граница и да навлязат в поробената си родина.
Тук била и една чета на Иван Кулин от около 200 души, също съставна част от легията. Групи от български доброволци имало и в различни сръбски войскови части. Според проучванията съставните на легията български формирования (чети, дружини, отряди) били 5, командвани от войводите Илю Марков, Иван Кулин, Цеко Петков, Стоян Македонеца и Ташко Петров от гр. Крушево.
Общото ръководство на легията се осъществявало от щаб, обявен на 15 юни 1862 г. за „привременно българско началство“, т.е. правителство, с председател Г. С. Раковски. Началото на легията било поставено през пролетта на 1862 г., но участниците в нея започнали да се събират в Белград още през есента на 1861 г.
Ядрото й, 200-те легисти, било настанено в казарми, ханове и пр. в Белград. През втората половина на юни 1862 г. легистите в Белград взели участие на страната на сърбите в избухналите сражения с турците за завладяването на Белградската крепост — последна опора на турското владичество над Сърбия. Храбростта, военната подготовка, желанието да се бият с турците направили изключително впечатление не само на сърбите, но и на международната общественост в западните страни.
През Първата българска легия в Белград преминали като доброволци значителен брой дейци на националноосвободителното ни движение: Васил Левски, Стефан Караджа, Ильо Марков, Цеко Петков, Иван Кулин, Христо Иванов Книговезеца и др., които после ръководили сами бунтовни чети, участвали в революционното движение, дали живота си за свободата на България и българския народ. По искане на сръбските власти (след оказан натиск от страна на Високата порта) на 21 септември 1862 г. тя била разпусната, по решение на военния министър на Сърбия, а нейните участници прогонени от страната.
