Генерал-лейтенант-Кръстю-Златарев

Кръстю Златарев е роден на 23 февруари 1864 г. в Охрид.
Завършва Военното училище в София. Произведен е в чин подпоручик на 30 август 1884 г. и постъпва на служба в 13-ти пехотен Рилски полк с гарнизон в Кюстендил.

Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като командир на 3-та рота от 2-ри пехотен Струмски полк. Участва в боевете при село Баня, Трънско, при Врабча и при Сливница от 5 до 7 ноември 1885 г. В боевете при Келташ е ранен, но продължава да се сражава, като не позволява да бъде отнесен в лазарета. Награден е с Орден „За Храброст” ІV степен.

На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик, а на 1 януари 1889 г. в чин – капитан.

Като майор през 1900 г. е командир на дружина в 9-ти резервен пехотен полк.

През 1907 г. е назначен за помощник командир на 12-ти пехотен Балкански полк в Стара Загора.

На 4 септември 1910 г. е произведен в звание полковник.

Българската пехота на позиция преди щурм, Чаталджа, 1912 г.

През 1911 г. получава командването на 29-ти пехотен Ямболски полк, начело на който участва в Балканската война /1912-1913 г./. Участва в боевете и превземането на Лозенград и в щурма на Чаталджа на 4 и 5 ноември 1912 г.

Начело с командира си 29-ти пехотен Ямболски полк показва чудеса от героизъм и заема Илери Табия на Чаталджанската позиция. Полкът не получава подкрепа и е принуден да се оттегли на позицията си. Командирът полковник Златарев е ранен. За проявения героизъм Златарев получава Орден „За Храброст” ІІІ степен.

По време на Междусъюзническата война /юни-юли 1913 г./ 29-ти пехотен Ямболски полк и 32-ри пехотен Загорски полк удържат настъплението на 5 гръцки дивизии по направлението Кукуш-Лахана. Героизмът на българските войници и офицери дава възможност на населението да се изтегли към България. След превземането на Кукуш от гърците, града е унищожен.

Полкът на полковник Златарев води сражения с гръцките войски при Злетовска река, Щип, Брегалница, както и  в Кресненското дефиле, Горна Джумая и село Церово.

През 1914 г. полковник Кръстю Златарев е назначен за командир на 1-ва бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия.

Генерал-майор (генерал-лейтенант) Кръстю Златарев като командир на 11-а пехотна Македонска дивизия – 1916 година

На 15 септември 1915 г. на полковник Кръстю Златарев е възложена организацията и мобилизацията на Сборната дивизия, преименувана на 11-та пехотна Македонска дивизия.

Генерал-майор Кръстю Златарев като командир на 11 пехотна Македонска дивизия (трети отляво надясно) и началникът на щаба подполковник Петър Дървингов (четвърти) сред германски офицери, 1916 г.

Съставът на дивизията – 33 475 души войници и офицери , предимно по произход от Македония и Одринско. Началник-щаб на дивизията е полковник Петър Дървингов от Кукуш, командир на 2-ра пехотна бригада е полковник Григор Кюркчиев от Прилеп, командир на 3-та пехотна бригада полковник Александър Протогеров от Охрид. За командир на 5-ти пехотен Македонски полк е назначен легендарния подполковник Борис Дрангов.

Част от 11-та пехотна Македонска дивизия

Под командването на полковник Кръстю Златарев през есента на 1915 г.  полковете на 11-та пехотна Македонска дивизия бият сърбите и французите при Криволак на 21 ноември 1915 г., където македонските полкове атакуват главната позиция на френските войски, удържала на атаки повече от месец, при Струмица, Градско, гара Удово, където е разбита дивизията на генерал Сарай,при Богданци, Валандово, Неготино и Кавадарци.

На 1 януари 1916 г. Кръстю Златарев е произведен в звание генерал-майор.

Генерал-майор Кръстю Златарев (вляво) и подполковник Петър Дървингов

През 1916-1917 г. 11-та пехотна Македонска дивизия заема позиции по южните склонове на Беласица, а част от нея е включена в подкрепа на българските части край Дойранското езеро. Полковете на генерал Златарев воюват срещу англичани и гърци и заедно с дивизиите от Първа армия спират настъплението на Съглашението през септември 1918 г. на Дойранския участък на Македонския фронт.

След подписването на Солунското примирие в края на септември 1918 г. дивизията се оттегля по посока на Горна Джумая, където е демобилизирана. През 1919 г. 11-та пехотна Македонска дивизия е разформирована. На 25 юни 1919 г. Кръстю Златарев получава званието генерал-лейтенант и преминава в запаса.

Кавалер е на ордените – „За храброст „ – ІІІ и ІV степен, „Св. Александър” – ІІІ степен с мечове и V степен без мечове, Орден „За Военна заслуга” – ІІ степен с военно отличие, на лента, с турския медал „За бойни заслуги”.

На името на генерал Кръстю Златарев и наречен ГКПП  „Златарево” на границата с Македония, между Петрич и Струмица.

Генерал-лейтенант Кръстю Златарев загива при атентата в църквата „Св. Неделя” на 16 април 1925 г., по време на опелото на генерал Георгиев, убит от леви терористи.

Паметна плоча на легендарния български генерал Кръстю Златарев на граничния пункт Златарево на границата с Македония край Петрич

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име