Генерал лейтенант Христо Бурмов

Генерал-лейтенант Христо Бурмов е роден на 23 септември 1869 в Габрово. През 1887 г. постъпва на военна служба, а две години по-късно завършва успешно Военното на Негово Княжеско Височество училище в столицата. Произведен е в чин поручик и е зачислен към пехотните сили.

През 1898 г. завършва престижната Генералщабна академия в Торино, Италия. Година по-късно Бурмов е произведен в чин капитан и бива назначен за офицер при Оперативното отделение на Генералния щаб на българската армия. В периода 1900-1903 г. Христо Бурмов е главен редактор на списанието “Военен журнал”. Списанието описва подвизите на българското военно формирование през годините. През 1903 г. Бурмов е призован в редиците на Първа пехотна софийска дивизия, като там заема длъжностите командир на рота и старши адютант.

Също е началник щаба на 1-ва пехотна бригада при Първа пехотна дивизия. През 1904 г. Христо е произведен в чин майор. Заради постиженията си във военната дивизия майор Бурмов е изпратен в Рим, за да бъде военен аташе в периода 1904-1910 г.  и впоследствие бива издигнат в чин подполковник. През 1907 г е назначен за командир на Трети търновски пехотен полк. Началник щаб на Трета балканска дивизия, в която ще играе фундаментална роля в Първата балканска война.

Битката при Чаталджа

В началото на Балканската война подполковник Бурмов е произведен в чин полковник. Отличава в сраженията при Одрин и Чаталджа. Под прякото командване на генерал Владимир Вазов се озовава Бурмов в обсадата на непревземаемия Одрин. Въпреки немските укрепления на одринските стени, българската армия превзема града и пленява над 30 хиляди души, бойни знамена, оръдия и други консумативи.

Забелязва се и включване на авиационни сили за пръв път на Балканите и то от страна на България. Благодарение на таланта и готовността си Бурмов е изпратен с дивизията при Чаталджа в сражение, което впоследствие е загубено от българското формирование . Целта на сблъсъка е да избута османските сили към Мраморно море, за да даде по-близък достъп на България до Истанбул.

Този път Османската империя е подготвена и успява да отблъсне българската атака. След сражението е подписано примирие между двете воюващи страни. Въпреки загубеното сражение, Бурмов наред с другите висши пълководци е награден с медал за военна заслуга.

Военния стратег се отличава най-ярко в периода на Първата световна война. Въпреки несъгласието си относно провеждането на българската външна политика, полковник Бурмов изпълнява дълга към родината.

В тежки сражения в Македония срещу Сърбия край Виница, вр. Кара Таш, Голак планина, където водените от него войски нанасят тежки поражения на сръбските части. При Криволак разбива френски дивизии, с което си печели по-голям респект и страхопочитание сред останалите военни, но и чрез своята жертвоготовност и отдаденост за родината. За кратко е назначен на поста началник щаб на действащата армия през юли 1918 г.

Полк. Бурмов (вдясно), началник-щаб на 3-та Българска армия и генерал Иван Сарафов (в средата)

Той поема изцяло отговорността за закъснялата намеса при Добро поле. Антантата успява да пробие българските войски при Добро поле и впоследствие се стига до безусловната капитулация на България в Първата световна война . Прекалената  увереност в собствените сили изиграва лоша шега при стратегията на бойните действия и в хода на сражението.

Димитър Азманов, съвременник на Бурмов казва по този случай следното:

По време на тези събития Бурмов остана непоправим оптимист. Той погрешно вярваше, че войниците ни ще устоят на неприятелския удар и навярно това бе една от основните причини за неговото колебание и несвоевременно вземане на мерки за излизане от фаталното положение…Той не прецени, че ония храбри войници, които в миналото устояваха така храбро на толкова много и силни неприятелски нападения, не бяха вече морално същите

След приключването на Първата световна война Бурмов се уволнява от армията и се отдава на научна дейност, като става и председател на Военнонаучния институт. На 6 май 1936 г. Христо Бурмов е произведен в чин генерал-лейтенант.

Военен орден “За храброст” – четвърта степен, втори клас

Заради заслугите си на бойното поле генерал-лейтенант Бурмов е удостоен с редица медали – Военен орден “За храброст” трета и четвърта степен, втори клас; Орден “Св. Александър” трета и четвърта степен с мечовете по средата; Народен орден  “За военна заслуга” втора степен с военно отличие, пети клас на обикновена лента; Орден за заслуга на обикновена лента; Османски орден  “За бойни заслуги”; Османски орден  “Лиякат”. Христо Бурмов среща края на житейския си път на 23 декември през 1936 г.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име