Коледа е. Тиха нощ, свята нощ. Спасителят се роди, което за нас е повод за масово напиване. Според Пешо Мастиката, той толкова интензивно не е поркал даже когато са се родили двете му деца. Което според него е акт на уважение към Рождеството Христово. А като гледам какво става наоколо, не само според него. Гърмят пиратки, вият се хора, хората са отпуснали душите и кесиите и всеки според възможностите си празнува. Половината не знаят какво точно, но това няма значение. Да не би да са знаяли през цялата година какво точно са работели. Въобще получава се една пълна какафония. Все съм се опитвал да намеря връзката между Рождеството Христово и Дядо Коледа. Какво общо имат двамата. То не че аз съм се сетил. Тоя въпрос ми го зададе малкото съседче  Пешко:

– Чичо Данко, пита ме детето, Дядо Коледа баща ли е или дядо на Христос?

А де, да се чудиш какво да му отговориш. Тук влиза в ход дипломацията:

-„Ба ли маа му, мойто момче. Рода са някакви. Това можа да измисли размътената ми от тридневно пиене глава

– Ами Дядо Мраз, какъв е на Дядо Коледа?- продължава келеша

– Баджанак. По линия на Снежанка

– Ами като има Дядо Мраз, има ли Бабо Мраз?

Разкарах го срещу пет лева. Такива са си децата. Непредсказуеми. Никога не знаеш в каква непоследователност ще те хванат. Още по-малко какъв въпрос ще ти зададат. Питат едни такива, че те карат да се чувстваш като министър по време на парламентарен контрол. Човек не може да си гледа почивката. Не че кафенето не работи, ами вестниците почиват и няма кой знае колко материал за коментари. Това че няма материал, не означава, че няма поводи за гордост. Ден след Коледа се почувствах горд. „Отбелязахме Деня на бащата”. Това е демокрацията. След като има ден на майката, защо да няма и ден на бащата. Да не би да не сме лели пот в цялата тая история около зачеването. Приноса, макар и спорен, трябва по някакъв начин да се отбележи. И хората се сетиха и решиха 26 декември, в България да бъде отбелязан като Денят на бащата. Така църковният празник на свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. Вечерта жената се върна със шумна компания от почерпени колеги и колежки. Цяла вечер търчах за пиене и мезета, а те вдигаха наздравици за мое здраве. Днес като стоя замислен и пресмятам семейния бюджет, започна да ме гложди еретичната мисъл, че мой това е измислен празник и няма защо да се празнува чак толкова тържествено. И 8 март ни стига.  Тъй де, досега като не го празнувахме да не би да ни е станало нещо. Между 300 и 500 лева ще похарчи всяко домакинство в края на декември. Икономистите обаче ни предупреждават, че при пазаруване в последния момент най-често харчим

повече от колкото можем да си позволим . Стресът от кризата предизвикал небивал шопинг, или както е прието да се казва по нашия край- яко пазарене.  Всеки гледа да купи каквото му е необходимо сега, докато има работа и докато цените не са се изстреляли нагоре. Това не съм го измислил аз, а специалистите. Кои точно във вестника не пише. Ама аз усетих и нещо друго. Това за кризата са го измислили търговците, че да ни накарат да извадим парите из под дюшеците и да пазаруваме като за последно. Абе, той министър Горанов хубаво ни предупреждаваше, че няма никаква криза, ама като не му вярваме. Хак ни е.

Експертите в кафенето веднага хванаха моливите. Скоро обаче ги захвърлиха, и напопържаха тежко. Както и да го смяташ, няма как 250 лв. пенсия да я похарчиш два пъти в края на декември. Само бай Станчо погледна мъдро на нещата и обясни, че може и да си похарчил 250 лв. но да се усещат като 500, както учи синоптика Емил Чолаков. В смисъл докато харчиш въпросните 250 лв. да си се препотил като за 500. Точно за това трябва да се опрем на науката. Така поне го писаха във вестника. „Немски учени обясниха причината за лакомията“. От изследванията направени от немски учени от института „Макс Планк“  в Кьолн станало ясно, че колкото по-вкусна е храната, толкова по-малко заситени се чувстваме. Ай, сиктир бе, ! То големи учени ще да са тези…щом са открили, че като е вкусно ти се яде. Сега остава да установят и това, че на човек му се яде кога е гладен. Избухна клиентелата на кафенето. Наложи се даскал Минков да им обясни, че това е едно фундаментално откритие, което обяснява що на масата им няма трюфели. За да не ставаме гладни от софрата! Я омахай един парцал сланина с половин топъл хляб и глава лук и да видиш как ще е. И както става в кафенето наздравиците набързо промениха атмосферата на дребните житейски сметки.

– Да пием за любовта!- провикна се екзалтирано стария ерген Марчо. Последва гробно мълчание, ама той нали е окумуш момче продължи- А тези, които не могат – за приятелството!!! Талант за президент има Марчо, а не за безработен, ама като не си ценим хората. След това тактично уточнение, п празника тръгна с пълна сила.  Шеги закачки, настроение. А Киро даже и виц разказа.

Коледа. Звъни се на вратата. Отваря мъж. Отсреща Дядо Коледа, който му казва:
– Казвай три желания, веднага ти ги изпълнявам.
– Искам Мерцедес, къща в Бояна и един милион в зелено!
– Хоп, готово е, имаш ги! – казал Дядо Коледа, – Обаче в замяна искам и ти да ми изпълниш едно.
– Става, разбира се!
– Ами аз понеже си падам по мъже, ако може, нали, сега тука…
Залогът бил голям, та нашият човек веднага се съгласил. Поклаща се Дядо Коледа и го пита:
– Абе братле, ти на колко години си бе?
– Ами на 42…
– Е добре сега, как може човек на твоята възраст все още да вярва в Дядо Коледа.

Всички се смяхме на този виц, но постепенно смехът ни утихна. И за какво се смеем? Че ние дето сме мъже далеч надхвърлили даже и шестдесетте не сме ли изпаднали в ситуацията на човека от вица? Не повярвахме ли за европейските заплати, които ни обещаха ? Ами не повярвахме ли, че най- после хора от върховете, които нагло крадат от т.н. европейски пари ще влязат в затвора? Не повярвахме ли че най-после ще заживеем като нормални хора, без да се притесняваме за работата си, за насъщния и за здравето на близките си? И какво получихме? Виж края на вица. Тази година партийно оцветения Дядо Коледа пак е при нас. И пак ни обещава. Като гледам, май пак ще му повярваме. А в края на следващата година пак ще повтаряме същия  виц. И така лека полека минава живота ни. Тази година- едно, до година- същото. И ние сме си същите. Защо пискаме тогава.

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име