Бончо Балабанов е български офицер (генерал-майор), инспектор на артилерията през Балканската война (1912 – 1913)
Бончо Калинов Балабанов е роден на 7 юли 1859 г. в Хасково. Завършва Априловската гимназия в Габрово и католическата гимназия в Одрин. През март 1878 г. се създава командата на волноопределяющите се и той постъпва там като доброволец. Служи в 1-ва рота на Учебния батальон на Източнорумелийската милиция. По-късно, когато отваря врати Военното училище в София, Бончо Балабанов постъпва в първия му випуск. Завършва през ноември 1879, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 9-та пеша дружина. На 9 юли 1881 г. в произведен в чин поручик, а на 7 март 1884 г. в чин капитан.
През Сръбско-българската война (1885) капитан Балабанов е командир Румелийската полубатарея, част от Търново-Сейменския отряд, назначен със заповед №4 от 9 септември 1885.
След войната от 1886 до 1892 година е командир на 3-ти артилерийски полк, след което е назначен за помощник на началника на артилерията, като на 22 юни 1893 година е повишен в началник на артилерията, на който пост служи до 12 май 1905, като през 1895 г. длъжността е преименувана в инспектор на артилерията.
На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор, 2 август 1891 г. в чин подполковник, на 2 август 1895 г. в чин полковник.
От 5 май 1895 г. е председател на артилерийския комитет до 1907 г., когато излиза в запас, като междувременно на 8 ноември 1900 г. е произведен в чин генерал-майор. След уволнението си от служба става член на управителния съвет на току що формираното „дружество на офицерите от запаса“
През Балканската война (1912 – 1913) генерал Балабанов отново е извикан под бойните знамена и служи като Инспектор на артилерията.
През 1923 г. се създава списание „Артилерийски преглед“ в което генерал Балабанов публикува множество статии.
Генерал-майор Бончо Балабанов умира на 26 януари 1936 г. в София.