Постопли се малко времето и клиентелата на кафенето изпълзя на припек. След като подсмърчаха край печките и се бяха покрили от грипната епидемия, която за някои от тях можеше да се окаже и последна, те отново са изпълнили кафенето. Все така гръмогласни и все толкова умни. През последните дни кафенето се тресе. В буквалния смисъл на думата. Моите хора са се хванали гуша за гуша в спора кой е правия в националната патаклама Йончева-Банов. Викат, крещят кой лъжел и кой бил правия, без да им идва на ум., че Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа. Да ама някои хора са го разбрали това преди 11 века, поне така прочетох, когато реших да проверя, кой е този Кабус Наме, който е прозрял тази истина. Да, но истината в случая няма как да я разберем ни от телевизията, още по-малко пък от вестниците. Защото няма кой да ти каже истината за 0.80 ст. И за 1 лв. няма кой да ти я каже. Както казва бай Власи, заради нея глави се късат. Само журналиста, който се появи след дълго отсъствие, стаи на една от масите тихо и кротко, пие чай и си записва нещо в един тефтер. Не го знам какво пише, защото аз като видя тефтер и настръхвам. Може би защото го свързвам с вересиите. Вчера обаче в кафенето се случи нещо странно. В разгара на кавгата, журналиста стана и най-учтиво помоли за малко внимание. Кафенето утихна най-вече, защото до сега той само стоеше и мълчеше. Какво ли пък толкова ма да кажа Като ги знам журналистите какви са, сигурно ще изнесе някои потресаващи информации относно темата на кавгата или…Бог го знае какво. Той обаче отвори тефтера и тихо каза:

– Господа, слушам ви от няколко дена. Слушах и писах. Моля за малко внимание сега. Не очаквайте от мен потресаващи факти. Аз не съм на заплата и няма защо да лъжа. Но искам да ви прочета една приказка. Героите в нея са ви познати, ситуациите също но…приказката си е приказка. И той започна да чете пред смълчалата се, странно как, публика:

Сиромах човек бил Хитър Петър. Колкото бил хитър, дваж по-беден бил, което давало пълно основание на жена му всекидневно да му трие сол на главата. Не, че бил мързелив, по цял ден бъхтел като добиче, ама в кесията му се завъртала някоя друга паричка от дъжд на вятър.

– Да ти умра на хитрините и на чудото!- пустосвала го буля Кера.- Че, като си толкова хитър, що си толкова беден бе, аланкоолу!? Я ги виж другите?! Кой дюкян отвори, кой кафене стъкми. Абдал Пенковото момче си даде коша за царевица под наем за фирмен офис, а Тинко Пъдаря отвори фирма за охрана на селски обекти „Кър секюрити“ и    дума и си донесе писана каруца втора употреба от ябанджийско. Само ние ходим голи боси, като културни деятели, за срам на децата.

Замислил се Хитър  Петър. Мислил, мислил и….измислил!

Ще се кандидатирам за кмет. Ей на, избори идват. Ще се присламча към някоя партия да ме подкрепи, пък като бръкна в торбата с лъжите, все ще ги докарам пущините 51%, пък сетне ще видим каква ще я къдрим.  Тъй си рекъл Хитър Петър  и се кандидатирал за кмет.

Сиромах човек бил Настрадин Ходжа. Уж по цял ден муски правел, куршум против уплах леел, за здраве баел и боб за прогнозни резултати хвърлял, ама пара- йок. Изпосталял ходжата, чалмата му замязала на изтривалка а гащите му светели изотзад, за срамотиите.

– Абе, що ли не се кандидатирам за кмет. Какъвто съм умен и сладкодумен, еша ми няма да има. Пък и Ахмед ага като сложи едно рамо по партийна линия, топлото място ми е в кърпа вързано. Пък после ще му берем гайлето.

Тъй си рекъл Настрадин ходжа и като се започнала една предизборна борба…Майко, мила!!!

– Нека каже този мюзевирин Петър, кой пика на Гочо Разсилния в герана и кой излъга Семо Кривия и му продаде яловата си крава за 300 гроша. И сега този мискинин, яланджия и маскара иска да управлява селото- пенел се на площада ходжата.

– Драги съселяни! Този хайванин ли иска да управлява селото?! Дето яде скришом сланина и докундисва на чест ханъмите, че и други работи е правил с тях за срамотиите. Тоз който се представя  за Настрадамус ходжа и лъже целокупно цялата Европа, света че и нататък, за резил на селото ни. Срам, позор и съклет за синца ни!- опонирал му Хитър Петър в кръчмата и поръчвал по едно за своя сметка „на тефтер“, щото смятал да я плати, като спечели изборите.

Слушали ги селяните как се плюели, маскарели един друг, цъкали с език и си викали:

– Абе, тези ли мискини ще избираме да оправят селските работи. Че нали за резил ще станем пред света и околията и синца ще ни сочат с пръст и ще ни се присмиват!

Хитър Петър и Настрадин Ходжа коалиционен ортаклък

Пръв се усетил Хитър Петър и вместо на обещания публичен дебат в Абдал Пенковото кафене, поканил ходжата на конфиденциален разговор при казана за ракия.

Виж кво ходжа, хептен ни падна рейтинга и работата отива на сакантия. Я вместо да се маскарим един друг да вземем да се сортачим, да се коалираме един вид, а?

-Аз да  правя ортаклък с Яланджи Петра! Йок!

-Йок, йок, ама както сме я подкарали ще видим кметски стол на мук! Слушай сега, какво ще ти кажа. Правим ортаклъка и ще има и за двама ни от кокала. Абе, един вид да не се ачтисваме и да не носим отговорност най-вече. Че ти думам аз, ходжа, да вземем да се сортачим и да издигнем кандидатурата на Кьорхасан.

Ваййй, завалла- викнал ходжата- Тоя човек хептен е изферясъл.

Бе, аз не знам изферясал ли съм или не съм, ама ти слушай сега какво ще правим. Правим едно селско сдружение и издигаме кандидатурата на Кьорхасан, като независим, един вид, подкрепен от коалицията. Ще го турим на кметския стол, ще го научим да се подписва, пък ние като коалиционни партньори ще му казваме къде да удря пармака и….готово! И за двама ни ще има ако сме окумуш и акъллии.

– То всичко хубаво Петър ефенди, ами ако Кьорхасан обърка нещата поради слабограмотност и абдалщина? Нали и тримата отиваме на гюрултия!

– Ще отидем друг път. Ако осере нещо работата, ние ще се разграничим пък той ще опере пешкира. Може и да сме ортаци, ама той удря пармака..

-Ашкоолсун Петър ага! Тарикат си ти! Окумуш и тарикат! Давай да разписваме кетапа и да почваме

Издигнали те кандидатурата на Кьорхасана, провели му една предизборна кампания за чудо и приказ и го направили кмет. И ако селото хаир не видяло, то те поне загладили косъма. А какво станало със селото ли? Ами огледайте се около вас и ще ви стане ясно. Благодаря за вниманието.

И журналиста пак седна в ъгъла на масата си. Кафенето потъна в гробна тишина.  Но това трая минута-две а споровете се завъртяха около това, кой ще е на Кьорхасан на мястото. Такива сме си ние, не ни интересува защо, а кой.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име