„На основание на височайше дадените ми указания, признавайки необходимостта още днес да се пристъпи към устройство на Българската земска войска, постановявам:

Александър Михайлович Дондуков–Корсаков
  1. Българската земска войска да се образува от пешите дружини на Българското опълчение и от новосформираните пеши дружини, сотни и батареи. 2. За формирането на нови части на Българската земска войска да се свикат новобранци от всички окръзи, заети от войските на Действащата армия, въз основа на специални за това разпореждания“.

Така започва Заповед № 1 от 15 юли 1878 г. на руския императорски комисар в България генерал-адютант Александър Михайлович Дондуков–Корсаков за създаване на Българската земска войска.

Първият набор за Българската земска войска е свикан през март 1878 г. в Свищовски, Видински, Софийски, Търновски, Сливенски и Пловдивски окръг и наброява общо 9000 души. Целта на този набор е да се попълнят дружините от опълчението до 1000 души всяка. Вторият набор на земската войска е свикан през юли и август 1878 г. и достига до 20 400 души. До есента на 1878 г. командването и щабът на Българската земска войска са във Велико Търново, а след това са преместени в София. Към 6 февруари 1879 г. Земската войска достига численост 31 085 души.

Офицеръ-артилеристъ отъ Земската войска

Точка 3 от Заповед № 1 на княз Дондуков постановява, че Българската земска войска трябва да се подчинява на своя началник, при който се формира щаб. За ръководството на артилерийските части и учреждения на войската се назначава специален началник на артилерията.

За да се осигури вътрешното управление на войската, се установява съответната териториална система. В Заповедта се посочва, че „Частите на войските се формират, разполагат и обучават по районите на призоваването на новобранците, от които се съставят. Всички части на Българската войска от всяка губерния се подчиняват на губернския воински началник, от всеки окръг – на окръжния воински началник, който е и командир на разположената в окръга пеша дружина“.

Единственото запазено знаме- знамето на Ескиджумайската земска войска. Знамето се съхранява в Регионален исторически музей- Търговище

От Заповедта става ясно още, че пешите дружини, конните сотни и батареите се назовават на имената на местата, където се формират и разполагат. Във връзка със създаването на органите на управление на Българската земска войска се закриват щабът на Българското опълчение и неговите бригадни командвания.

Три дни преди излизането на тази заповед княз Дондуков издава друга – Заповед № 3, съгласно която бившите Опълченски дружини  се преименуват след влизането им в състава на Българската земска войска.
Първа дружина става Софийска, втора – Кюстендилска, трета опълченска дружина, на която е зачислено Самарското знаме, се преименува в Радомирска, четвърта – в Пловдивска, пета – в Казанлъшка, шеста – в Старозагорска, следват Търновска, Габровска, Сливенска, Ямболска, Видинска и Свищовска.

Пехотенъ офицеръ отъ Земската войска

Със Заповед № 5 княз Дондуков създава нови пеши дружини, конни сотни и батареи. Тази заповед също е от 12 юли 1878 г. В този момент Българската земска войска наброява 20 400 българи. От тях съгласно заповедта се отделят 3000 за комплектуване до 1000 души на всяка от съществуващите вече дружини от бившето българско опълчение. От останалите 17 400 се сформират нови пехотни дружини, конни сотни и артилерийски роти.
В Софийски, Видински, Търновски, Русчукски, Филипополски и Сливенски санджак се създават общо 15 нови пехотни дружини, 6 конни сотни и 6 артилерийски роти.

Сформирани са 27 пехотни дружини, 6 конни сотни и 6 артилерийски батареи

На 13 юли 1878 г. княз Дондуков пише отчет до военния министър на Русия. От този отчет се вижда, че в българските санджаци (области) се разполагат от три до пет стари и нови пехотни дружини, по една конска сотня и по една артилерийска рота. Така че в този момент Българската земска войска разполага с общо 27 пехотни дружини и с по 6 сотни и батареи. Князът преценява, че българската войска може да се набира само от младежи в три възрасти – 20, 21 и 22 г. За служба в Българската земска войска се призовават изключително само българи, като се допускат и желаещи от други националности и вероизповедания, при известни гаранции за нравствените им качества и физическа годност за военна служба.

Рота от Българската земска войска-1879 г.

Според разчетите на войската по санджаци на първо време според княза ще има възможност да бъдат подготвени до 20 000 души от Княжество България и 10 000 от Източна Румелия. По утвърдените тогава от руския император временни правила всички младежи от 20- до 30-годишна възраст подлежат на задължителна военна служба. По тази причина през редиците на войската биха могли да бъдат пропуснати три пъти повече новобранци, отколкото от всички призовани в 27-те дружини. Призоваването обаче на толкова млади хора едновременно във войската княз Дондуков смята за нереалистично по ред причини. Българите току-що са излезли от войната и имат много финансови и икономически проблеми.

Поручик-Борис.М. Дятчин-руски офицер-инструктор в Българската земска войска-доброволец в Сръбско-българската война-1885г.

Освен това липсва необходимият брой подготвени офицери и низши чинове. Снабдяването на такъв голям брой личен състав с оръжие, муниции, облекло и бойно снаряжение също е от изключителна важност, но в момента не е възможно за толкова много хора.

За снабдяването на новосъздадената българска войска Дондуков разчита и на помощта на генерал-адютант Тотлебен, който в този момент е в Сан Стефано.

За въоръжаването на Българската земска войска от артилерийските складове ще бъдат взети пушки „Крънка“ и ще бъдат раздадени в 27-те пехотни дружини заедно с револвери и саби. Между формираните артилерийски батареи ще бъдат зачислени 48 четирифунтови оръдия от разпрегнатите батареи на армията с цялата им артилерийска принадлежност, с конските впрегатни пособия и със зарядните сандъци. На Земската войска ще бъде даден и втори комплект далекобойни турски оръдия с всичките им принадлежности.

Шаспо

На това място в отчета княз Дондуков добавя и молба, ако е възможно от руските батареи да се предоставят на българските артилеристи и лафети, и зарядни сандъци. На полевата българска артилерия ще бъдат дадени и 8 руски или турски планински оръдия за създаване на планинска батарея. 

Накрая на раздела за въоръжението княз Дондуков иска „да се върнат от артилерийските складове на руската армия за запас на Българската земска войска пазените там 11 000 пушки „Шаспо“ с патроните и 12 стоманени круповски оръдия с 2500 снаряда, закупени за Българското опълчение от Московския славянски комитет. Да се предадат също така и „всички останали свободни от назначението си“ винтовки „Пибоди“ и „Хенри Мартини“, пленени от турската армия.  Тъй като на Българската земска войска са необходими много коне, на първо време да й бъдат осигурени 1250 коня от руските запаси. 

 

Михаил Григоров

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име