И 3 март посрещнахме. По нашенски, с караници и гюрултии. То не бяха русофили, то не бяха русофоби, то не бяха национални предатели, то не бяха гъзолизци. Тъй го посрещнахме националния празник, гуша за гуша прегърнати. Моите хора в кафенето също не направиха изключение. Тъкмо се канех да ударя звънеца /имам си един звънец, който удрям когато гюрултията стане нетърпима/ но те изведнъж се смълчаха. По телевизията показаха бай Пеньо -Бомбето. Гледа ги бай Пеньо от телевизора и сякаш им дума: Абе, главанаци. Аз върху нищото вдигнах тоя паметник на Шипка с една шепа хора. Да има къде да сведете глава и да се помолите за тия, които се вдигнаха от майната си да дойдат и да изгонят поробителите на земите ви .За тази свобода едни си дадоха живот, други имота, а вие днес сте се хванали за гушите. За туй ли ви го сторих аз тоя паметник, гиди дженабети такива! Де тъй да бяхте хванали и поробителите на времето, ама то на умряло куче най- лесно нож се вади. Той бай Пеньо беше благ човек, ама така ми се стори че искаше да им каже. Сигурно и на тях така им се бе сторило щото млъкнаха и подвиха опашки. Понякога без да иска и телевизията върши работа. Посрещнахме и другаря Медведев. Дойде човека да види имало ли е смисъл на времето да ни освобождават. Бойко го потупа по рамото, каза му да не се страхува, ами да каже как да сърбаме това дето си го надробихме. Медведев си записа на цигарената кутия и каза: Посмотрим! Това е хипотетично казано, той иначе се държа възпитано за разлика от руския патриарх преди година. Както и да е. Празника отмина и живота си тръгна по старому, но днес за пореден път се уверих в нещо друго. А то е, че в този живот неизбежни са само смъртта и данъците. За тази мисъл на Бенджамин Франклин се сетих докато гледах обедните новини по телевизията. Явно не само Франклин е подържал тази теза, защото българското правителство така я е прегърнало, че вече не съм сигурен дали няма да плащам и след смъртта си. Навярно повечето от вас са чули за родопските баби, които са си плащали за да играят хоро в Читалището. Самия факт че плащат за това според мен е срамен. Тия горди българки, които са играли хоро на площада в селото сега играят срещу заплащане хоро в читалището. И си го плащат те, а не държавата, която много милее за съхраняването на българския дух и традиции. Особено предизборно. Внедри ли се значи данъчните в танцовия състав, бабите си събрали от вързаните в пошчето 2 лв. и…Данъчна измама. Не бил издаден касов бон. Не случайно Киро от кафенето казва, че касовия бон, това е некролога на парите. Да но не и за данъчните. Тази новина взриви кафенето. Какви бяха точно коментарите няма да казвам, защото се опитвам поне за пред хората да спазвам добрия тон. Стигна се до там, че Пешо Мастиката издигна революционния лозунг:  От днес нататък нека е проклет тоя, който тръгне да плаща данъци. Нека да спрем да плащаме данъци и тогава чиновниците ще умрат от недояждане и ще настъпи мир по целия свят и околностите! Ето, така се започват революциите. Бай Велчо допълни, че виното е ценен източник на данъчни приходи, и се получава че, когато пиеш вино внасяш едни сериозни пари  като данъци. Така че, да спрем и да пием и да ги разгромим напълно! Пешо обаче подмина това предложение с гордо мълчание.

Масло в огъня наля министъра Горанов, който каза че това е обичайна практика. Да се внедряват данъчни под прикритие. Даже даде и пример, как данъчни под прикритие се оказали на нудистки круиз в открито море, после не си признали дали са се жертвали в името на закона срещу сивия сектор и са свалили дрехите, или не. Според бай Ставри са ги свалили, защото те за пари са готови на всичко, даже и да работят. И както винаги става в кафенето основния дебат се завъртя около круизния кораб и НАП-аджиите под прикритие. Бай Станчо направи поредния задълбочен анализ и зададе напълно логични и финансово издържани въпроси. Като знаем колко струва едно такова пътуване с круизен кораб, кой е платил масрафа. Кои са били тия, които са изпратени на такъв круиз- редови чиновници или шефове от НАП. След като пасажерите са нудисти, НАП- аджиите събули ли са гащи и те .И ако са ги събули къде са си държали служебните карти. Сега за масрафа е ясно кой го плаща. Плащат се от данъците които те събират от нас, но той го зададе само да внесе малко повече драматизъм, не че не е вярно. Ама за другото си е прав. И защо не спомена дали на кораба е имало регистрирано нарушение от нудистите НАП-аджии. Бай Милен пък се разпали до толкова, че почна да се обзалага, как на следващия курс сред пасажерите на круизния кораб е имало поне четирима роднини на т.н. агенти под прикритие. Защо? Ами, сетете се! Сега се очаква да внедрят хора и сред магистралните проститутки, че и там доколкото подочувам не цъкали касови апарати. Дано да не им опростят данъците като на колежки или като на Мюфтийството. Този път Мето Шекера затвори дискусията, като въздъхна мечтателно: „Еййй, ама поне са се нагледали на голи мастии, бате!“ Ама то Мето няма как да го вълнува тая тема, защото той данъци не плаща. Аз обаче се притесних. да не вземат да въведат данък „Нямане на кола“ Защото аз кола нямам, което значи, че аз най-нагло не плащам нито Гражданска отговорност, нито винетка, нито местен данък, нито такса паркиране, нито ДДС и акциз за гориво, нито еко такса, нито такса за регистрация, нито такса за годишен преглед, нито пък си мия колата на автомивка. За представителите на КАТ към които също нямам задължения, не ми се говори. Та мисълта ми беше, да не ми резнат един такъв данък, че само той ми е кусур. Днес обаче е 8 март. Гледам моите хора избръснати и с китка в ръка. Както и друг път съм казвал: По китката ще го познаеш. Най-големите грешници, най-големите букети подвирчили. Лесно стават така нещата- една китка е индулгенцията за отминалите грехове. До година- същото. Последваха наздравици за здравето на жените и родител 1 и… напред към пазара! Като им казвам, че матриархата бавно и сигурно се завръща, те не ми вярват. На другия ден всички мирно и тихо си сърбаха кафето. Както е казал великия американски пияница Стайнбек: Махмурлука не е наказание, а предварително знаещ се резултат. Ама какво да ги правиш жените, от едното уважение като тях са се напили снощи, ама признателност никаква. Торбата в ръката и….който не става за удоволствие, става за продоволствие. Напред към пазара! Неделя е. Ден за прошка. Да си простим един друг греховете и от утре пак същото. Лицемерна работа. Вместо да ставаме по-добри, се чувстваме пречистени и така до следващата Сирница. Това дето го е казал Ботев, макар и по друг повод „..в мен, сърцето и душата“ за нас вече не важи. Продали сме и едното и другото и само хленчим, че живота ни бил труден. На времето да не е бил по-лесен? Да но тогава е имало вяра и морал. Сега вярата я няма а морала не е юридическа категория, че да го мислим толкова много. Няма осъдени по морални мотиви и подбуди. А толкова ли е трудно да бъдем по-добри, по-човечни. Да изтрием злобата от сърцата си и да се радваме на живота, защото добър или лош- един ни е. Защо да не го изживеем в сговор и любов към ближния. Да, но днес е ден за прошка. Влизат моите хора един по един в кафенето и ми искат прошка. Надявах се поне вересиите да иска някои да си плати ама явно това не влиза в прошката. Простено да им е! И аз искам прошка от всички които четат всичко това което пиша тук. Може и да съм засегнал някого, ама не е било от лошо сърце. Пък и аз съм прост кафеджия, не давам акъли нито пък морални оценки. Само кротко и прилежно записвам, какво се случва в кафенето.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име