Министерството на войната е едно от първите шест министерства, създадени след Освобождението на България 1878 г. Основано е в съответствие с чл. 161 от Търновската конституция с указ на държавния глава княз Александър І на 5 юли 1879 г. Съгласно нормативния акт, създадена като Военно министерство, институцията се състои от четири отделения (Строево, Инспекторско, Хозяйствено (Домакинско) и Военносъдебно) и три управления (Артилерийско, Морско и Инженерно).

На 17 дек. с.г. е утвърдено и Привременно положение за българската войска, с което са регламентирани всички въпроси, свързани с управлението, състава, структурата, въоръжението, обмундированието, военната повинност и службата в българската армия.
Съгласно Търновската конституция монархът е „върховен началник“ на всички въоръжени сили в страната в мирно и във военно време. Министерството се ръководи от министър на войната, който е член на МС и осъществява изпълнителната власт по военното управление на княжеството под надзора и ръководството на княза.„Генерал Пьотър Дмитриевич Паренсов

Генерал Пьотър Дмитриевич Паренсов

Първият военен министър е руският генерал-майор (по-късно генерал-лейтенант) Пьотр Дмитриевич Паренсов (5 юли 1843, Ивашево, Волгоградска губерния, Русия – 26 авг. 1914, С. Петербург). Изпълнявайки длъжността си на военен министър (5 юли – 22 март 1880 г.), той полага основите на българската армия – организира снабдяването ѝ с въоръжение, боеприпаси и снаряжение от Русия, започва строителството на първите български казарми, участва в изпращането на български младежи за обучение в руски военни учебни заведения.

На 3 дек. 1891 г. VІ ОНС приема първия Закон за устройството на въоръжените сили на българското княжество – един от най-значимите основополагащи документи в историята на българската армия. Нормативният акт отразява военната политика на държавата и регламентира състоянието на нашите въоръжени сили. Като се отчита постигнатото до този момент, с приемането му се стартира масовизирането, модернизирането и цялостното по-сетнешно изграждане на българската армия, осъществено на основата на дивизионната организация.

На 11 юли 1911 г. V ВНС променя чл. 161 от Търновската конституция, а Военното министерство е преименувано на МВ. Министърът поема отговорностите при осъществяване на изпълнителната власт по отношение свързаните с щабовете и войските дейности, а Министерството – военната политика на страната под върховното ръководство на царя.

По време на двете Балкански войни от 1912–1913 г. и през Първата световна война (1915–1918) армията се командва от главнокомандващ, а МВ осъществява дейности по подготовката на запасните, извършва мобилизацията и комплектуването на нови военни формирования на територията на страната.

Министерство на войната, около 1915 г.

След подписването на Ньойския договор през ноември 1919 г. и приемането на Закон за устройството на войската и пограничната стража (1921) в организацията на Министерството и армията се осъществяват радикални изменения. Документът въвежда наложените от мирния договор основни промени в тяхната организация и структури и регламентира променената същност и характер на българските въоръжени сили, превърнати от редовни и наборни в наемнически.

Министерството, празнично украсено по случай сватбата на Борис и Йоанна, 1930 г.

В съответствие с нормативния акт министърът на войната (за период от около 2 години) е гражданско лице, но изпълнителната власт по военните проб­леми остава прерогатив на МВ, като се запазва до 1944 г. От своя страна численият състав на армията, която е преустроена в доброволческа, е силно редуциран и наброява 20 хил. души, а заедно с пограничната стража и полицейските части, митничарите и горската стража – 33 хил. души.

Организационното укрепване на българската армия и попълването ѝ с въоръжение и военна техника става отново възможно през 30-те години на миналия век. Възвърната е дивизионната ѝ организация, формират се нови авиационни, военноморски и танкови подразделения, а военнообразователната ѝ система започва да функционира нормално и пълноценно.

Сградата на Военното министерство е разширявана и достроявана няколко пъти.

Приетият през 1940 г. Закон за военните сили внася сериозни изменения в структурата на Министерството, налагащи се във връзка със започналата Втора световна война. Променя се основната му задача на висше военно ведомство, ръководещо изпълнителната власт по военните въпроси. Съгласно нормативния акт командващите отделните армии са пряко подчинени на военния министър.

Сериозни са и промените в организацията, подготовката и въоръжението на армията. Тя се състои от отделни армии, дивизии, полкове, дружини и взводове с тройна организация, които за първи път се разделят на видове – Земни, Въздушни и Морски войски.

Приетият през 1944 г. пореден военен закон също подчинява на министъра на войната командващите армии, но също и отделите на Щаба на войските и двата окупационни корпуса. Регламентирано е и подразделянето на видовете въоръжени сили на родове войски в съответствие с резултатите от бойните действия по фронтовете и развитието и изискванията на военната мисъл и практика в света.

В заключителния период на Втората световна война (1944–1945) структурата на МВ не се променя, но са създадени отдели за свръзка с държавите съюзнички от антихитлеристката коалиция, назначен е и главнокомандващ.

През 1947 г. Министерството е преименувано в Министерство на народната отбрана. С Указ № 168 от 20 декември 1990 г. –то се преименува в  Министерство на отбраната. Организационната му структура се привежда в съответствие с настъпилите промени и с новите приоритети в държавната политика за членство на България в НАТО.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име