На 17 март 1951 г. е сформирана 10-а изтребителна авиодивизия. В състава й влизат 15-и, 19-и и 21-ви изтребителен авиационен полк с щаб в Граф Игнатиево, въоръжени с реактивни изтребители „Як-23”.
На 21 април 1951 г. майор Васил Величков извършва първия полет с реактивен самолет в българското небе, което е знаменателен факт в историята на българската военна авиация. В края на 1951 г. 10-а изтребителна авиодивизия се попълва със самолети „МиГ-15”, а през 1957 г. по 2 ескадрили от 19-и и 21-ви авиополк се превъоръжават с първите свръхзвукови „МиГ-19С”.
На 12 септември 1957 г. капитан Георги Разсолков за първи път изпълнява полет със свръхзвуков самолет и преминава звуковата бариера. В началото на 1958 г. една ескадрила от 19-и авиополк е въоръжена с „МиГ-19П” и той става първият български авиационен полк, оборудван изцяло със свръхзвукови изтребители.
През 1959 г. в същия авиополк пристигат 12 „МиГ-19 ПМ”, напълно снабдени с ракетно въоръжение. В края на 1960 г. в авиодивизията има 157 души летателен състав, от които 27 пилоти І-ви клас и 62-ма пилоти 2-ри клас.
След проведената през 1961 г. структурна реорганизация на ВВС 10-а изтребителна авиодивизия е разформирана и е създадена 10-а изтребително-бомбардировъчна дивизия.
