Димитър Добрев е роден в Русе на 12 февруари 1868 г. – града на активното българско революционно възрожденско движение за национално политическо освобождение, за просветна дейност и за самостоятелна църква. Пресните спомени след Освобождението за героичната саможертва на Ангел Кънчев, за легендарния Стефан Караджа, за геричната фамилия на Баба Тонка оставят дълбок отпечатък в душата на малкия Димитър. След като завършва основно образование през 1878 г., той е изпратен да учи като стипендиант на Славянския комитет в Московското реално училище. При завръщането си в България през 1883 г. постъпва в Софийското военно училище.

По време на Сръбско-българската война военното училище е закрито и юнкерът Добрев заминава на фронта като доброволец

Тук в боевете при Бреговица, Малево и Гургулят ротният командир Добрев се изявява като смел воин и добър военен организатор и ръководител. За бойни заслуги получава орден войнишки кръст „За храброст“, IV степен. След войната продължава своето обучение във военното училище.
При активизирането на антируската политика на княз Александър Батенберг младият Добрев застава на страната на детронаторите като техен помощник. Той заедно с Радко Димитриев е сред участниците, които принуждават Батенберг да абдикира през горещите августовски дни на 1886 г. и в конвоирането му до Рени.

След неуспешния край на преврата Добрев е арестуван, разжалван и изпратен в 7-ми Преславски полк като редник. След опрощаване на наказанието, той се връща във военното училище. Отново участва в заговор, този път срещу австрофилската политика на регентите начело със Стефан Стамболов. Разкрит е и е изправен пред военен съд, разжалван и изключен от военното училище. Под конвой е изпратен пеш в 6-и пехотен Търновски полк. Още съвсем млад, той се откроява със своите твърди и непоколебими русофилски убеждения.

Благодарение на своята упоритост и постоянство Добрев завършва успешно военното училище и през 1888 г. е изпратен в 7-ми пехотен Преславски полк, като портупей-юнкер, а на 1 януари 1891 г. е произведен в офицер. Основите на българския военноморски флот след Освобождението от османско владичество се поставят с помощта на руския флот. През 1893 г, след конкурс е преведен в Дунавската флотилия. През 1897 г. мичман 1-ви разряд Добрев е в главната военноморска база на Австро-унгарския флот да изучава тънкостите на торпеното дело
на Адриатическо море в Пола.

След като се завръща в България, работи много активно за развитието и укрепването на Дунавския флот. При създаването на морския флот е назначаван на работа във Варна, като вахтен офицер, минен офицер на крайцера „Надежда“ и за старши адютант на флота, когато получава званието лейтенант.

С упорита молба до военното министерство в България и одобрението на известния руски адмирал Рождественски той постъпва на крайцера „Дмитрий Донски“ с командир капитан I ранг Лебедев, служил в Дунавския флот след Освобождението от османско владичество през 1878 г. Капитанът го приема със задоволство и офицерът Добрев заминава на поход с Втората тихоокеанска ескадра в Далечния изток. Този стар крайцер води тежко сражение при Цушима сам срещу 6 японски крайцера и 6 миноносеца.

Въпреки недоброто отношение на княз Фердинанд към него, все пак той се отзовава на поканата да изнесе беседа пред офицерите от Софийския гарнизон за водените битки с руските военни моряци и бива награден с орден „Св. Александър“- IV степен. Когато е станало на въпрос на каква отговорна длъжност, отговаряща на знанията и опита му да бъде назначен, той бива изпратен в глуха линия -началник на машинното училище.

По време на своята служба той винаги е оценявал огромната роля на военноморския и търговския флот за развитието и укрепването на страната. И затова води борба за правилна морска политика и за изграждането на силен и боеспособен морски флот. Капитан II ранг Добрев е един от малцината морски офицери, който води трудна и непримирима борба срещу корупцията и безобразията във флота. Противопоставя се на началника на флота чужденеца Пол Пишон, доведен от Фердинанд „да организира и създаде българския флот и да изкорени руското влияние“. Сам той добре знае, че не ще излезе победител в тази борба, но сигнализира за беззаконията и разхищенията във флота.

Той вижда, че неговата борба се посреща с одобрение от мнозинството. Към края на 1910 г. интригите и клеветите около Добрев се активизират. Вместо да бъде утвърден за началник на флота каквато длъжност временно изпълнява, по настояване на Фердинанд пред военния министър, капитан Добрев на 10 март 1911 г. е уволнен.

18 месеца след неговото уволнение избухва Балканската война. Добрев е мобилизиран и изпратен да организира семафорната крайбрежна служба, после е назначен за лац-комендант на Варненския укрепен район. На 1 ноември 1912 г. поема командването на българските торпедоносци, като „единственият най-подготвен и усърден за тази длъжност между всички налични във флота щаб-офицери“. Едновременно с това в 21,30 часа получава и предписанието незабавно да унищожи противниковите транспортни кораби. В 23 часа новият командир капитан II ранг Добрев успява да излезе с отряда торпедоносци в открито море.

 На 7 ноември 1912 г. идва информация, че вечерта от Кюстенджа ще отплават за Цариград два египетски парахода „Ак дениз“ и „Кара дениз“, превозващи военни материали. Едновременно с това наблюдателните крайбрежни постове докладват, че привечер пред Бургаския залив е забелязан турският боен кораб, движещ се на север. Към 22 часа опитният военен моряк Добрев инструктира командирите на торпедните катери и издава заповед „при среща противникът да се атакува незабавно. Кораб отклонил се от атака, ще бъде потопен“.

Подредени в килватерна колона към 22,35 часа торпедоносците „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“ със скорост 15 възела поемат курс към предполагаемото място за среща с транспортните параходи от Кюстенджа и с охраняващите ги кораби. В 00,30 часа на 8 ноември е забелязан на около 1,5-2 мили силует на военен кораб, без светлини вдясно от отряда. Под командата на Добрев „Летящи“ променя курса си и тръгва на сближаване с противника. Останалите катери следват неговия курс.

Първи в 0,43 часа от разстояние 500 м атакува „Летящи“, с капитан II ранг Добрев на борда. „Хамидие“ отговаря с ураганен огън срещу българските торпедоносци и юначните моряци, дръзнали да нападат такъв турски крайцер. След „Летящи“ своето торпедо от разстояние 300 м изстрелва „Смели“, след него „Строги'“.

Последната атака е на „Дръзки“, който изстрелва своето торпедо почти от упор на разстояние около 50-100 м от „Хамидие“. Няколко секунди по-късно се чува оглушителен взрив – огромен воден стълб вода, дим и огън обгръщат турския крайцер. Улучена е носовата част на крайцера, мачтата се пречупва и пада на палубата. Следва мощно радостно и победоносно българско „ура“ на юначните моряци, потомци на славните опълченци.

Противникът временно прекратява огъня. Предната част на „Хамидие“ се наклонява, а задната се надига нагоре. Не след дълго на помощ на турския крайцер пристигат други турски военни кораби. Българските торпедни катери отново атакуват, но само спокойното море спасява „Хамидие“ от потъване. Атаката на крайцери от типа на „Хамидие“ и „Меджидие“ с четири малки торпедни катери за времето се е смятало за безумие. По-късно Добрев заявява, че за него е било без значение кой от двата крайцера ще атакува – „Меджидие“ или „Хамидие“. „

Признание идва от много места включително и от турска страна. Командирът на „Хамидие“ Хюсеин Рауф пише: „Ако разгледаме безпристрастно случката с „Хамидие“ и кажем самата истина, трябва да признаем, че тази славна и успешна торпедна атака на българския флот, който няма никакво минало, е едно славно начало, с което той може да се гордее“.

След войната за заслуги към флота и България талантливият български военен моряк е произведен в звание капитан I ранг. По време на Първата световна война той смело и категорично се обявява против участието на Бългаия във войната с Русия. Още през 1914 г. в своята статия „Защо ще загуби Германия войната“ той аргументирано и обосновано предсказва поражението на кайзерова Германия. Именно поради тези негови убеждения той не е мобилизиран и не участва във войната.

Напуснал преждевременно флота, морякът Добрев умира на 11 април 1944 г. във Велико Търново. Признателните потомци се гордеят с подвига на капитан I ранг Димитър Добрев, който остава завинаги в аналите на българския военноморски флот с дръзката и героична атака на турския крайцер „Хамидие“.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име