Генерал лейтенант Георги Василев Агура е бесарабски българин. Той роден е на 8 февруари 1853 г. в българското село Чушмелий, в Бесарабия. Учи в Духовната академия в град Измаил, а по-късно продължава образованието си в град Яш.
Завършва първия випуск на Военното училище в София през 1879 година и започва службата си като офицер в Българската Земска войска.
По-късно завършва и Военноюридическа академия в Санкт Петербург и става първият български офицер с юридическо образование.
Назначен е за флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. По-късно става военен прокурор. След Съединението на България на 6 септември 1885г. е назначен за началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор на Княжество България.
През Сръбско-българската война – 1885 г. майор Георги Агура е командир на Владайския отряд. При настъплението на Българската армия към Цариброд, той командва една от колоните, която участва в освобождаването на града.
След войната служи във Военносъдебното ведомство. Участва активно в разработването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов Дисциплинарен устав във войската. През периода 1886-1901 г. преподава закони и етика във Военното училище.
През 1900 г. полковник Агура написва текст за националния химн, който да замести „Шуми Марица“. Въпреки натиска, оказан от цар Фердинанд I новият химн не е приет, но царят решава да го направи дворцов химн. Така се появява т.н. „Химн на Н.В. Царя“, чийто композитор е Емануил Манолов. На 15 ноември 1900 г. Агура е произведен в чин генерал-майор.
На 2 август 1912
година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Агура е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.
По време на Балканската война (1912-1913 г.) генерал Георги Агура е главен военен прокурор и началник на Военно- съдебната част. След войната преминава в запаса.
Той е кавалер на ордените „Свети Александър“ II, III и IV степен, „За военна заслуга“ I степен и „За заслуга“.
Генерал-лейтенант Георги Агура умира в София на 10 февруари 1915 г.
