Ангел Стоянов Кариотов е роден на 8 септември 1812 година в село Козлек, днешно село Драгойново (хасковско). Баща му е Стоян Кариотов, а майка му се казвала Марийка. Ангел е израснал в многолюдно и бедно семейство. Баща му по рождение е от село Дрипчево, Хасковско, но е прокуден от турците през 1800 и тогава се заселва в село Козлек. Там се запознава с Точка войвода при когото хайдутства в продължение на три години до смъртта на войводата. След това Стоян Кариотов се завърнал в Козлек и наел местната воденица, по-известна като Ходжовата за период от 20 години. Тогава взел и Марийка за жена, а от техният брак се родили три деца- Маринка, Тянчо и Ангел.

Според данни на местните жители, през 1812 турците идват до Козлек да търсят 50 жени за ангария* и сред тежи жени попада и Марийка, майката на Ангел. По време на работата жената усеща родилни болки и с помощта на възрастна жена работеща наблизо ражда на самата нива. Така, първите глътки въздух на Ангел са сред самата природа, а на мястото където се е родил местните са поставили камък, обозначаващ родилното място на бъдещия воевода.

Скоро след раждането на Ангел, майка му умира от болест, а баща му се жени повторно и от вторият си брак има още четири деца- Дафина, Димитър, Иван и Радич. Втората жена на Стоян също умира, а той потретва женитбата и има още две деца- Никола и Кера. Така, семейството на Ангел става многолюдно, но си остава бедно.

Ангел от малък помагал на баща си като е бил овчарче до 18-тата си годишнина. През 1830 година, турците подгонили баща му и отвлекли неговата годеница, а Ангел се заклел да отмъсти и така започнал хайдутския му път.

Намирайки верни помагачи, ятаци* и сподвижници, той хванал Балкана. Заедно със своите верни другари, начело с Паун Везирев, те обикаляли основно из Тракия и Родопите, но освен това дружината обикаляла и из Беломорието, Македония, северна България, дори и до Цариград.

За дейностите на дружината се знае основно от мълви и истории от хората, но е факт, че воеводата е обикалял и действал заедно със своите съмишленици. Възприел от старите хайдути добродетели и прийоми, той въвел желязна дисциплина, строг морал, дори и трезвеност. През периода на дейност на четата, те подпомагали финансово строежа на редица църкви, сред които Ангеловата кула в Араповския манастир и доскоро красящият полилей в храма в родното село Драгойново.

Има една особено интересна история за Ангел войвода. Тя гласи, че след като укротил хасковските везири и те вече не тормозили местното население войводата обърнал поглед към Одринско и техните везири, които били много по-жестоки от хасковските. Знаейки, че няма да реши проблема ако само убие войниците, прибиращи златото, Ангел решава да отиде до Цариград заедно с най-верните си другари. Хващайки кораб от малко пристанище, те тръгват към Цариград, а там няколко дни обикаляли докато разучат обстановката.

Веднъж научили града и намерили магазина на бея на чаршията, Ангел и Паун влезли вътре облечени като търговци твърдящи, че имат два чувала сребро, което искали да обменят за злато. Беят веднага се съгласил, но тъй като нямал достатъчно пари в магазина си, поканил „търговците“ вечерта в дома си, където да довършат сделката без да знае, че точно такъв е плана на тримата хайдути.

Вечерта тримата отишли до къщата, носейки два пълни чувала, но пълни с …. кремъци. След като били приветствани в къщата, та чак до офиса на бея слугите ги оставили, а тримата вързали беят и му казали да мълчи и да им каже къде е ключът за сейфа. Привидно съгласилият се бей обаче се развикал, което принудило един от хайдутите да го удари, за жалост смъртоносно. Тримата все пак намерили ключа, разменили златото за кремъците, та чак били изпратени от слугите на бея.

Тримата хайдути напуснали Цариград още същата вечер, сигурни че са спрели корена на злините из Одринско, а и взели златото на населението. Обаче не били предвидили важността на бея, и че по дирите им били пуснати 1200 души войска и башибозук. Тримата хайдути се върнали до Хасково, събрали се с другите четници, но разбрали за опашката, която имат едва когато обръчът около тях бил затегнат.

Когато турците наближили дружината изведнъж от храстите изскочил Слави – малко момче, носейки бяло знаме и с целта да се срещне лично с бинбашията*. Давайки бележката на турския командир, момчето се поклонило и обърнало настрани, с лице към баирите, където стояла четата. В същият този момент прозвучало пушка и кучето до военноначалника изскимтяло – куршумът минал покрай него и закачило козината му. Веднага един от турците вдигнал ръка за атака, но бинбашията го спря. Чул се втори куршум, а този път паднал полумесеца на знамето на войската. Сетил се полковникът да погледне писмото дадено му от малкия Слави, а то гласяло:

„С първия куршум ще умеря хрътката ти, с втория – полумесеца на знамето ти, а с третия ако не върнеш аскера*- твоята глава.

Разбирайки, че животът му е на прицел, военноначалника не продумал, а само дал сигнал за връщане пред учудените си войници. Едва когато си тръгнали до бинбашията се приближил негов верен войник и го попитал какво е пишело на бележката, при което отговорът бил: „Че всичко се оправя, само пробитата глава не може!“

Независими от аскера, башибозукът останал и нападнал четата, като боят се проточил цял ден, но с прикритието на нощта и в позната територия четата се измъкнала и убягнала на башибозука.

Краят на Ангел войвода дошъл в бой. Според най-достоверните разкази, Ангел срещнал смъртта си в Рила, отново изненадани и обградени от турците. Макар и давайки героичен отпор, войводата срещнал смъртта си през 1865 година, недоживял да види освобождението на Родината.

Ангел войвода е един от малкото невъзпети герои на България, за разлика от негови съидейници като Петко Войвода, Филип Тотю или Панайот Хитов. За разлика и от предните трима от Ангел войвода не е оставил никакви записки за неговия живот, поради което известността му днес е по-малка, макар да има много големи заслуги за националното самоосъзнаване на българите. С ръководството си и желязната си дисциплина, воеводата прилича на Раковски, поради факта, че вдъхвал надежда за по-добро бъдеще за народа и с всяческата си дарителска дейност е подпомогнал множество храмове и църкви основно из Първомайския край, а през 2007 година в град Първомай бе издигнат бюст на славния войвода.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име