Архангеловден (8. XI) е голям есенен празник в календара на българите, на който Българската православна църква празнува Архангелски събор (Събор на Св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили).
В различните части на страната той носи различни названия: Рангеловден, Хрангелуфден, Арангеловден, Араламбо, Св. Рангел. На много места на този ден се организират селски сборове, правят се служби за здраве. На Архангеловден след тържествената служба в църква започват гостувания на именниците. В много къщи се коли курбан за светеца и се приготвят обредни хлябове наричани Рангелово блюдо, Рангелов ляп, параклис. Такива хлябове се правят и при погребение и помен, тяхната пластична украса също е идентична.
Широко разпространена е представата, че Архангел Михаил взима душите на хората по божията воля, затова той се нарича св. Рангел – душовадник. Според народната вяра, Арх. Михаил взима душите на праведните, като им подава златна ябълка и те умират с усмивка на уста. На грешниците душата се вади със сабя, при което навсякъде в стаята на умиращия се разпръсва невидима кръв.
Затова, ако умиращ започне да повръща кръв, казват, че Св. Архангел го е намушкал с коса. Сред християните в Южна България широко е разпространена представата, че Арх. Михаил идва в къщата на умиращ човек и, ако е грешен, изважда душата му с нож (сабя, коса, сърп), при което стените и пода се опръскват с невидима кръв.
Накрая архангелът измива кървавия си нож във водата, налята в съдовете на къщата. Затова къщата старателно се почиства, а водата се излива. Тази вода се нарича мъртовска, мъртва, мъртвица, тешка, мръсна и се вярва, че е кървава. На места в Родопите изливат водата от всички съдове, защото вярват, че тя вече е станала корф (кръв). В Хасковско изливат водата от съдовете, защото се вярва, че тя е кървава, след като Св. Архангел си измил ножа.
Според местно поверие в Сакар Арх. Михаил измива ножа си във водата на 40 къщи, затова и съседите изливат водата. В Странджа, след като подготвят и положат мъртвия, първо го прекадяват и на стол до него поставят чиста кърпа, в която Архангел Михаил да избърше кървавите си ръце.
Вярването за Архангел Михаил и кървавата вода е разпространено още сред тракийските и малоазийските българи, в Пазарджишко, Пловдивско, Дупнишко, Пиринския край, Серско, Брегалнишко, Мариово. Изпразнените на двора съдове се внасят в къщата само напълнени, за да измият с прясната вода ножа на Св. Архангел, „та да не се кървави на другиго от семейството”.
Подобни са вярванията за „смъртния час” на балканските номади. Власите-армъни вярват, че Св. Архангел отсича главата на болния и кръвта пръска невидимо във всички посоки. Затова на третия ден след смъртта измиват всичко в стаята. С това се обяснява и изливането на водата при смърт, защото Архангелът си измил в нея ножа.
Тясната връзка на Архангел Михаил със смъртта се отразява и в празнуването на Архангеловден. В събота преди празника се прави Архангелова задушница, една от най-големите през годината.
Тя има различни названия в различните части на България: Рангелското одуше, благо одуше, Хрангелска душница. В Хасковско тази задушница се нарича благото одуше, защото тогава се раздава благо вино (сладко вино) и петмез от тикви. В Добруджа архангеловата душница се смята за най-голямата през годината.
Както на всички задушници, и на Архангеловата задължителни съставки на обредната храна за мъртвите са вареното жито, украсените с просфорен отпечатък хлебчета (просфора) и зрелият боб.
Обикновено жените си раздават жито и просфорки една на друга още на гробището, а след като се върнат вкъщи, раздават и по съседските къщи за душите на покойните си родственици. Според вярването на задушница мъртвите се явяват в съня на близките си и ги известяват, че са гладни или искат нещо да хапнат.
Вярват, че с храната, дадена на задушница, душите преживяват до следващата задушница. Широко разпространение има практиката на Архангелова задушница да се раздават ябълки и варена кокошка (Добруджа, Родопи, Пирински край).
Задължителни християнски ритуали при задушница са паленето на свещ за душата на мъртвия, каденето на гроба с тамян и преливане с вода и вино, оплакването и раздаването на храни и дарове. Котленските преселници в Добруджа раздават нови съдове за душата на покойниците именно на Архангеловата задушница.
През последните десетилетия популярност придоби и друго название на Архангелската задушница – Мъжка задушница, защото на този ден Българската православна църква почита душите на загиналите във войните българи. Тържествена служба, в присъствието на военни и политически лидери, се отслужва на този ден във Военното гробище в София.
8 ноември освен това е професионален празник на полицаите, касапите (месари, колбасари), а напоследък – и на урбанистите.
На третия ден след Архангеловден обикновено започват Вълчите празници, които на различните места продължават три, седем или девет дни. За най-опасен се смята третият ден от Вълчите празници.
В този период се спазват редица забрани за предпазване от вълци и се извършват обредни действия също с предпазен характер. Тези действия се извършват предимно от жените в домакинството, но са предназначени за предпазване на мъжете от вълчи набези, докато ходят по къра, по горите и пътищата извън селото.
Жените не извършват никаква женска работа в къщата – не предат, не тъкат, не шият, не плетат и изобщо не пипат вълна. Особено стриктно се спазва забраната да се плетат мъжки чорапи и да се шият/кърпят мъжките ризи.
Мъжете не се решат, не се мият и не се бръснат през Вълчите празници, не ринат тор в обора за предпазване на добитъка от вълци. Със същата цел жените не режат с ножици, за да не бъде отворена устата на вълка. Някъде връзват ножиците с червен конец, слагат гвоздей в огъня, за да изгори езикът на вълка.
Наред със строго спазваните забрани се извършват и обредни действия с предпазна функция. Например около огнището и над вратата лепят кал, за да замажат очите на вълка и да не може той да вижда. В някои села заключват верижника при огнището, за да заключат устата на вълка, зацепват балтия в дърво и я оставят така през целия период, оставят игла в кваса, за да набодат езика на вълка.
Автор: Валентина Васева
