Пo трaдиция, вoдeщa нaчaлoтo cи oт крaя нa пo-минaлия вeк, нa 15 aвгуcт – гoлeмия хриcтиянcки прaзник Уcпeниe Бoгoрoдичнo – пoчитaмe пaмeттa нa Кaпитaн дядo Никoлa. През август 1854 г. Капитан дядо Никола прави първата си обиколка в Габровско, придружен от учителя Кънчо Кесаров. Гръбнакът на съзаклятието са представители на чорбаджийството и учителството – Хр. Дюстабанов, Илия Видинлиев, Ив. К. Калпазанов, Хр. Цвъркалев, Петър Паскалев. След една година е на второ посещение в региона, по време на което се запознава с Иван Чомаков, учител от Новата махала. Той му обещава да привлече новомахленци за предстоящото дело, а ножарите да изработят необходимите саби и ятагани. През юли 1856 г. Н. Филиповски изпраща куриери да проверят готовността на населението.

Четата на Капитан дядо Никола

На 28 юли 1856 г. в гората край Лясковския манастир е сформирана малка чета от 14 души, която поема към Габровския балкан с надеждата към тях да се присъединят още съзаклятници. На следващия ден вечерта четата е вече в Тревненско, а на 31 юли влиза в Новата махала, посрещната с тържество, организирано от Иван Чомаков и ножарите Райко Николов и Кольо Тодоров. Увеличена с десетина новомахленци, четата се разполага в Соколския манастир. Запознати с Възванието на Капитан дядо Никола, габровските чорбаджии отказват да се срещнат с въстаниците, представяйки делото им за провокационно – според някои от тях въстаниците са изпратени от правителството да проверят настроенията на българите.

В късните следобедни часове на 1 август четата се установява в м. Михалевото при моста Шипка (днес Шиваров мост), където се струпват и много габровци, дошли да видят българския войвода. Между десетината заптиета и започналите да се оттеглят към Балкана въстаници започва сражение. Ранени са двама четници и едно заптие, а друго е убито. Капитан дядо Никола успява да се укрие в колиби Дончевци, Тревненско при съзаклятника си Дончо Стоянов – Казака. Тревненци обмислят възможностите за прехвърлянето му във Влашко.

Посветеният в съзаклятието тревненски чорбаджия Белчо Цанев, изплашен от евентуални разкрития за участието му, предава войводата. Унесеният в дрямка след няколкодневните преживелици Капитан Никола е застрелян и обезглавен. Погребан е от селяните в градината на Дончо Стоянов, а през 1906 г. с тържествен ритуал тленните му останки са пренесени и препогребани в Трявна.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име