Тринадесети пехотен рилски полк е формиран в Кюстендил под името Тринадесети пеши рилски полк с указ № 186 от 31 август 1886 г., от състава на разформирования 2 пеши Струмски полк .На 19 октомври 1891 г. княз Фердинанд І дарява формени знамена на две от дружините. През Първата балканска война (1912-1913 г.) 13-ти пехотен Рилски полк воюва при Кочани, Струмица и Булаир.

Атаката на 13-ти Рилски пехотен полк при Булаир. Снимка Анани Константинов

Паметна остава атаката  „На нож” на Рилския полк срещу елитната турска дивизия „Мюретеби”, която решава битката при Булаир. На позицията при Булаир на Галиполския полуостров са разположени два от полковете на 7-ма пехотна Рилска дивизия на генерал-майор Георги Тодоров – 13-и пехотен Рилски полк и 22-ри пехотен Тракийски полк, подкрепени от 4-та дружина на 49-и пехотен полк. Опитът за контранастъпление на турския Булаирски корпус в състав от две дивизии – “Мюретебната“ и 27-а низамска е отразен от частите на българската 7-а Рилска дивизия.

Нейните два пехотни полка – 13-ти Рилски и 22-ри Тракийски първи посрещат удара на превъзхождащия противник и след яростна контраатака “на нож“, подкрепени от точния огън на българската артилерия го разгромяват. Турците се оттеглят в безредие, като оставят на бойното поле пред двата български полка около 6000 трупа. Около 10 000 са ранените турски войници. Българските загуби на фона на турските са малобройни – само 114 убити и 437 ранени.

Щабстръбач на 13 пехотен Рилски полк Серафим Костадинов Божинов от гр. Берово Македония, след битката при Булаир на 26 януари 1913 г.

След съкрушителния български удар турският Булаирски корпус е толкова омаломощен, че до края на войната не смее повече да атакува българските позиции на Галиполския п-в.

 

През Втората балканска война води боеве при с. Тахон, с. Райчани, при с. Гърляно, Калиманско поле. В началото на Първата световна война през 1915 г. воюва при височините Проклетия, Модрика и Крива фея, с. Сливница, Островец и Боровик, при р. Елешница, вр. Курина чука, в приморските боеве при Дупляне, Дикова Голяма глава, при Търникевци и Гевгели. През 1916 г. воюва при Ени-кьой – Караджово, а през 1918 г. – при Баракли Джумая.

Знамето на 1-ва дружина на 13-ти пехотен Рилски полк е наградено от княз Фердинанд с възпоменателен медал „За възшествието на княз Фердинанд І”.

През 1921 г. полкът се реформира в дружина и формира отново полкова организация през 1928 г.

Взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа  в състава на 11-та пехотна дивизия, в боевете при Страцин, Куманово, реките Пчиня и Драва.  Съгласно заповед N 53 от 28 септември 1944 г. на генерал-майор Владимир Стойчев – командир на Първа българска армия, на всички бойни знамена са закрити вензелите, като в горния ъгъл, който е към дръжката на знамето, е пришита червена петолъчна звезда.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име