През1888 г на  2 септември. В с. Горско Сливово, Севлиевско, е роден генерал от пехотата Теодоси Даскалов (1888 – 1945). Завършва Военното училище (1907) и Военната академия в София (1928). Участва в Първата балканска война (1912 – 1913) като командир на батарея от 5-и артилерийски полк. Сражава се при Лозенград, Люлебургаз и Чаталджа. През Първата световна война (1915 – 1918) командва отделение от 5-и артилерийски полк в боевете за Добрич, Кубадин и Черна вода. При управлението на БЗНС е уволнен от армията и излиза в запаса (1920 – 1924). След възвръщането му служи в Шуменския укрепен пункт (1924) и в 4-ти пехотен полк (1925). Последователно заема длъжностите главен редактор на военните издания (1927 – 1928), началник на отделение в Щаба на войската (1928 – 1929), началник-щаб на 4-та пехотна дивизия (1929), командир на 5-и артилерийски полк (1929 – 1930), преподавател във Военното училище (1930 – 1931), инспектор на класовете във Военното училище (1931 – 1932), военен аташе в Рим (1932 – 1934), началник-щаб на Трета военноинспекционна област (1934 – 1935), командир на 5-а пехотна дивизия (1935 – 1936) и началник на Четвърта военноиспекционна област (1936 – 1938). На 24 януари 1938 г. е назначен за Министър на войната. Ръководи модернизирането на Българската армия след Солунското споразумение (31 юли 1938), отменило военните ограничения на Ньойския договор (1919). Участва в изготвянето на нов „Закон за военните сили на Царство България“ (1940), с който се възстановява задължителната военна повинност. Организира заемането на възвърнатата към България Южна Добруджа (1940) и на предоставените за временно администриране територии на Вардарска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието (1941), както и включването им във военнотериториалното деление на страната. На 11 април 1942 г. е повишен в чин генерал от пехотата и освободен от длъжността министър на войната поради колебанията му в правилността на провежданата политика. За дейността му в правителството на Богдан Филов, обвързало България с Третия райх и обявило война на Великобритания и САЩ, е осъден от Народния съд на смърт  и е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София, заедно с други видни държавни и обществени дейци. С решение №172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд присъдата е отменена. Автор е на трудовете „Тактика на артилерията. Записки“ (1932), „Артилерията в боя“ (1937), „Подготовката на държавата за война“ (1943), „Театърът на войната през 1915 г.“ и др., на статии във вестник „Народна отбрана“ и в списанията „Военен журнал“, „Артилерийски преглед“ и „Съвременна пехота“. Награден е с военен орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име