След паметната победа във Върбишкия проход на 26 юли 811 година българският владетел на няколко пъти прави предложения за мир, но всички са отхвърлени от Византия. Това става причина водените от кан Крум войски да преминат в решително настъпление. Редица крепости в Тракия падат в техни ръце, сред които и важните черноморски Девелт и Месемврия.
Това накарва новият византийския император Михаил I Рангаве да предприеме решителни действия, с които да спре българската експанзия в Тракия. През май 813 г. той събира голяма войска не само от Балканите, но и от Мала Азия и потегля на поход на север. Предупреден от съгледвачи, кан Крум съсредоточава войските си до малката крепост Версиникия, на 47 км. северно от Адрианопол /Одрин/, по долината на река Тунджа и разполага воините си по височините край крепостта.
Огромната ромейска войска, начело с императора, също се разполага на укрепен лагер край крепостта Версиникия. Двете войски опустошават околността, за да се запасят с хранителни припаси. Те прекарват 15 дена без активни бойни действия, дебнейки се една срещу друга. Ромеите напразно се опитват да накарат българите да напуснат своите укрепления по височините и да ги предизвикат на открит бой.
Българските воини обаче не са подават на провокациите. Сред византийските воини и стратези започнало да нараства недоволството от нерешителността на императора да започне сражението, въпреки явното им числено превъзходство над българите.
На 22 юни 813 г. нервите на ромеите не издържат и те се строяват на бойното поле. Първи започнали атака ромейските войски от Македонската и Тракийската тема, от дясното крило, командвани от стратега на Македония – Йоан Аплакий. Липсата на координация в действията на ромеите, обаче се оказва решителна за изхода на сражението.
Войниците от македонската и тракийската тема, от десния фланг на ромейската армия, начело с Аплакий, не са подпомогнати от останалите византийски части. Затова те са обкръжени и разгромени от българите, а Аплакий загива в хода на боя. Остатъците от дясното ромейско крило започват масово отстъпление. Това обърква в началото българите, които не преследват ромеите, опасявайки се, че това може да е клопка.
Скоро обаче се разбира, че центърът на византийската армия, командван лично от императора лявото крило начело с началника на източните войски Лъв също са увлечени в отстъплението и се спасяват в близките крепости.
Тогава кан Крум дава заповед за устремно преследване на бягащите позорно от бойното поле ромеи. Повечето от тях са убити, а тези, които се укриват в съседните малки крепости, са обсадени и пленени. В укрепения ромейски лагер българите вземат голяма плячка и пленяват голямо количество трофеи.
Император Михаил I Рангаве се спасява с бягство в столицата си, където е детрониран, в полза на новия василевс Лъв Арменец. Пътят към Константинопол е открит за армията на кан Крум. Неговите войски предприемат енергично настъпление на юг, в Тракия.
През юли 813 г. българите достигат до византийската столица . Новият император Лъв Арменец кани на среща кан Крум край Константинопол, за да сключат мирен договор, но вместо това му устройва засада. Българският владетел се спасява като по чудо. В гнева си той разорява цяла Тракия и превзема редица крепости и Адрианопол /Одрин/.
След това се завръща в Плиска и започва грандиозна подготовка за превземането на Цариград, което предизвиква паника в ромейската столица. Тя обаче е прекъсната,заради внезапната смърт на владетеля на 13 април 814 г.
доц. д-р Петър Ненков
