На 21 октомври Хасковският отряд, предвождан от полковник /после – генерал/ Васил Делов,  нанася поражение на турците (корпуса на Явер паша) и присъединява трайно Кърджали с Източните Родопи към България. Българските войници издигат родния флаг на конака в града след героични и проведени майсторски сражения.

Генерал Васил Делов

Освобождението на града е било под въпрос, когато на 19 октомври централното командване е заповядало спиране на настъплението на Хасковския отряд като твърде рисковано, но командващият Втора армия ген. Никола Иванов взема правилното решение и не отменя заповедта си за превземане на Кърджали, като дава на Делов свобода за действие и това се отплаща.

Генерал Никола Иванов

На днешната дата през 1912 година се състои и едно от решаващите сражения от Балканската война между българските и турските войски за Родопите. Главна роля в него играе полкът на полк. Владимир Серафимов, който е част от Родопския отряд. Наброява почти 5000 войници и офицери. В помощ са му придадени артилерийски части с общо 20 планински оръдия, от които 4 скорострелни. Срещу себе си българите имат около 6 800 турски войници, чиято основна задача е да не допуснат прекъсването на комуникациите между Източна Тракия и Македония. След няколкодневни тежки сражения на силно пресечения терен и срещу превъзхождащ по численост противник, българите се прегрупират и рано сутринта на 21 октомври потеглят в три колони към Голям Палас в търсене на контакт с противника. Към 10 ч. предните части на двете войски се сблъскват край шосето за Фатово. Българският авангард отстъпва в безредие, но турците не го преследват. С пристигането на останалите части на 21-и полк Серафимов нарежда нападение срещу турците (6 табура и 1 батарея), заели гористо възвишение. Атаката няма успех до момента, в който дясната колона (около 1000 души с 6 оръдия, начело с подполковник Илия Врачев) минава през село Аламидере и заема безпрепятствено височините вляво и в тил на противника. Турските резерви контраатакуват неколкократно, но са отхвърлени. В това време и другият турски фланг е разбит в резултат на щикова атака на българите. Това води до общо отстъпление на турците след 8-часови боеве.

Полк. Владимир Серафимов

Планът на османския командир за обхождане на българските войски се проваля, тъй като табурът, натоварен със задачата, закъснява. След поражението си турците отстъпват на южния бряг на Арда и с малки изключения повече не застрашават района. Ден след битката, на 22 октомври, войските на Серафимов овладяват почти без съпротива Голям Палас и Смилян. Бойните действия затихват за около две седмици.  В началото на ноември българските войски преминават в настъпление и изтласкват окончателно османците от Родопите. Като област, подложена на голям религиозен и културен натиск от страна на Османската империя, Родопите имат и символично значение за опазването на българщината. Превземането и анексирането им е част от поетапно изпълняваната от българските правителства след Освобождението задача за национално обединение. Идеята за национално единство е основният движещ мотив в българската външна политика и определя политическия избор на България през най-тежкия период на европейската история – първата половина на 20 век. През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война страната се стреми да продължи процеса на обединение на българския етнос и територия и въпреки ужаса на националните катастрофи, в някаква степен това се увенчава с успех. Дори след горчивия край на Междусъюзническата война българските земи се увеличават с близо 20% в сравнение с предвоенното положение.

Първата световна война води до загуба на още територии и въпреки това страната запази голяма част от освободените български земи в сравнение с положението отпреди 1912 година.

Успехите не скриват горчивината и страданията на българския народ след националните катастрофи, ударили България през няколко години, но не бива да бъдат омаловажавани и забравени в контекста на общата оценка на българската история от онзи период. Вярно е, че тогава са направени и платени сериозни политически грешки, но нека се запитаме – можеше ли нещо да се промени, ако не бе направен опит за това? Ако дядовците и прадядовците не бяха поели рисковете и ужасите на войните за национално обединение, колко още българи днес щяха да живеят извън границите на своята истинска родина? И нямаше ли нацията ни да остане с историческото усещане за малоценност, породено от вътрешното осъзнаване, че Съединението и последвалата го Сръбско-българска война са били първата и последната изява на българското национално достойнство?

debati.bg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име