След като отблъсква татарските сили при обсадата на Дръстър (Силистра), Ивайло се отправя към Търново за да си възвърне трона, който столичната аристокрация дава на Иван Асен III.
Армията от селяни-ветерани обсажда столицата, но поради липсата на обсадна техника не успява да вземе града. Междувременно, византийският император Михаил VIII Палеолог решава да подпомогне своето протеже Иван Асен III и изпраща 10 000 армия начело с протовестиарият Мурин, която да премине Стара Планина и да приклещи армията на селския цар, докато той обсажда Търново.
Ивайло разгадава плановете на своите опоненти, изтегля войските си от столицата и поема на юг за да пресрещне ромеите.
В първите седмици на юли, 1279г, Ивайло придвижва малката си, но опитна армия из хълмовете и ниските части на Източния Балкан и се заема да следи придвижването на ромейските сили. Мурин обсажда със своите войски крепостта Девина, която държи подстъпите към Котленския проход.
Явно не очаквал Ивайло да поеме инициативата, а може би дори не подозирал, че селският цар би съсредоточил цялата си армия в този регион, надявайки се, че бунтовникът е в Мизия, опитвайки се да си върне Търново.
Използвайки прикритието на пресечения терен, в който армията му се придвижва майсторски, Йвайло разделил силите си и на 17ти юли, 1279г. атакува неподозиращите ромейски части от три страни.
Мнозина са убити. Мурин е посечен, а пътя за отстъпление на византийците бил блокиран от крепостта Вида, чийто гарнизон подкрепил Ивайло. По-голямата част от ромеите попада в плен.
Изправен пред възможността да държи под стража повече войници, отколкото имал под свое командване, Ивайло взема същото решение, което 140 години по-късно Хенри V взима при Ажинкур – да избие пленниците.
За разлика от английския крал, който спасява френските аристократи за откуп, Ивайло избива цялата ромейска армия – акт безмилостен и категоричен, който само подчертава намерението му да се разправя моментално със всеки, застанал на пътя му.
След тази победа Ивайло разбива нова, 5 000 ромейска армия и окончателно осуетява плановете на Михаил Палеолог да сложи своя марионетка на трона в Търново. Въпреки че се проваля в опита да си върне трона и е изместен от богатия деспот Георги Тертер, Ивайло нанася решително поражение на отслабващата Византийска империя и ромеите никога повече не успяват да си върнат инициативата в борбата с България.
Ивайло доказва това, което хуситските войни ще потвърдят 150 години по-късно – добре мотивирани, натрупали опит и безкомпромисни, селските армии са способни да нанасят страховити поражения на феодалните войнства, които различни монарси изпращали срещу тях.
Много е вероятно оръжия, за които се смята че са изобретени от хуситите чрез пригодяване на селски сечива (като например коси, млатове за жито, чукове, сърпове и т.н.), да са били част от арсенала на Ивайловата армия още век и половина преди това!
