Военновъздушните сили на България са правоприемник и наследник на бойните традиции на българската авиация. Създаваните и изграждани във времето формирования – Въздухоплавателно отделение (1906), Въздухоплавателна дружина към българската войска (1912), Дирекция на въздухоплаването към Министерството на железниците и съобщенията (след Ньойския договор), Въздушните на Негово Величество войски (от 1937 до 1944) и Военно-Въздушните сили (от декември 1944), са базата за развитие на военната авиация при нови условия и с нови технически средства.

Задачата на ВВС е да охраняват суверенитета на българското въздушно пространство, да осигуряват въздушна поддръжка и помощ на наземните въоръжени сили на България по време на война.

Българските ВВС са едни от най-старите в Европа. В последните години те вземат участия във въздушни учения в Европа и в мисии на НАТО.

Историята на българските военновъздушни сили започва в края на 19 век, когато на Международния панаир в Пловдив през 1892 двама лейтенанти от Българската армия летят с френския дирижабъл ‘La France’.

По-късно, въодушевени от полета, те успяват да убедят командването, че България има нужда от „летателно звено“. На 20 април 1906 е създадено „Въздухоплавателно отделение“, чиято цел е да управлява разузнавателните дирижабли на българската армия. За командир е назначен лейтенант Васил Златаров. Първото поколение български летци е тренирано на дирижабъл наречен „София-1“, построен от Златаров с материали закупени от Русия

Farman III

През 1910 руският авиоконструктор Борис Масленников е поканен в България за да представи своя самолет, модификация на френския „Farman“ III. След демонстрацията Българското правителство решава да снабди армията със самолети. През 1912 тринадесет български офицери за изпратени в чужбина за да се обучават на френски, британски и немски самолети. През Юни 1912 лейтенант Симеон Петров във Франция за първи път успява да приземи самолет с напълно изключен двигател.

„Bleriot XXI“,

Това събитие получава широк отзвук във френските вестници. Офицерите, изпратени на учение във Франция се завръщат през юли 1912. Същата година България получава и своя първи самолет „Bleriot XXI“,  с който на 13 Август 1912 Симеон Петров извършва първият български полет в небето над България.

На 15 Октомври 1912 авиацията получава заповед за разузнавателна мисия на Турската армия, включваща информация за числеността и позицията й в Одринския окръг.

Продан Таракчиев

Следвайки тази заповед, на 16 Октомври двама български летци – Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над града. По време на същия полет двамата хвърлят бомби над ЖП гарата в Караагач. Те остават като първите пилоти в историята на българската авиация, извършили боен полет. По време на Обсадата на Одрин българските пилоти са първите които използват самолет за бойни цели, както и първите които хвърлят брошури от самолетите си.

МиГ-29

В момента атакуващият и защитният арсенал на българските ВВС е съставен предимно от съветски изтребители като МиГ-21 и МиГ-29. 16 изтребителя МиГ-29 са в процес на модернизиране, за да отговарят на изискванията на НАТО. Българското правителство планира да закупи 8 нови изтребителя F-16 Недостиг на средства обаче продължава да има, и годишният нальот на българските пилоти е 60 часа при норматив от 180.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име