От няколко дни живея с неясно очакване след като прочетох в пресата заглавието: “Мадрид осинови Симеон!“. То лошо няма. Сираче е човекът. Сега се чудя, кога ще си го вземат. Пък и защо точно Симеон? Мен да бяха осиновили. И аз съм като него сираче. Ама те испанците не са толкова гламави. Я, що нещо прибра Симеончо от реституцията. Как да не го осиновиш?! Даже малко ме е яд, че не се сетих първи аз да я свърша тая работа.
Миналата седмица германските полицаи хванали кьоркютук пиян българския посланик в Берлин. Даже му сложили прангите без да им мигне окото. Само с това мога да си обясня факта, че не е имал възможност да звънне на шефа им и да има “падни-стани” и да ги прави на кълбета. Ама и нашите, големи подлизурковци излязоха. Вместо да изпратят протестна нота, да вдигнат политически скандал, че да им се завъртят шапките на германците, те усул-усул го изтеглиха в България. Пасито трябва да се замисли сериозно по въпроса. Достойнство трябва. Макар че с такъв посланик…
Голямата патаклама обаче вдигна бат’ Бойко като свали билборд на Азис. Не знам колко човека са го видели в София, ама покрай тази работа го видя цяла България. Даже почна да се замислям, да не би бат’ Бойко да се е включил в PR кампания на Азис срещу процент. То не бе телевизия, не бе преса, не бе чудо. Само Иван Звездев дето не се сети да се включи в гюрултията и да измисли някаква по-завързана манджа като: “Пълнена пуешка трътка “Азис”, да речем. Мен ако питат, не може голият гъз на едно хюмне да бъде поставен на обществен дебат, ама не ме питат.
Това, което прочетох в един часови вестник, ме накара да се замисля сериозно. “По трима умират на пътя дневно!”. Как да не се замислиш?! Като си спомня що митинги, що реплики, дуплики и дебати бяха около участието ни в Ирак! Че то на пътя е по-опасно, бе, хора! За близо година в Ирак дадохме двудневния разход по пътищата на страната. Ама да кажат нещо по тоя въпрос? Сигурно защото смъртта по пътищата не може да се употреби предизборно. ‘Де има една приказка: всички сме в киреча.
Това, което прочетох в следващия вестник обаче, ме извади от черните мисли, дето ме бяха налегнали. “Градски лотарии ще раздават къщи и коли!”. Сетиха се. Така поне е справедливо. Лотария. Късмет. След като се раздадоха маса държавни и общински фирми на друг принцип сега ще възтържествува правдата. Освен ако с лотарията не е нещо нагласено, за да се замаже всичката тая работа. Колко му е.
От КАТ пък обещават: “Прегледите – безплатно!”. Не го вярвам аз това нещо. Те от Здравната каса не пускат гювеч, че от КАТ ли? Знам аз какво ще стане: “Ще се преглеждаме ли или ще се черпим?”. Освен ако не измислят Пътна каса да плащаме. И там осигуровки и да ни пускат по клинична пътека по направление от личния катаджия. Не са се сетили, не са го направили.
Снощи по телевизията съобщиха, че ЕС натискал партии да покажат парите си. Трудна работа. Какво ще им покаже партийната лидерка Весела Драганова да речем!? Нищо. Защото пари нейната партия няма. Има само хотел за седемстотин и осемдесет хиляди евро, ама ЕС и дума не обелва за хотели.
Тя и на мен жената ми иска да си покажа парите, ама аз съм си заделил някой друг лев във фонд “И аз съм човек”, доколкото може да се чувстваш човек с 2.50 в джоба. Ще трябва да споделя моя опит с партийни лидери. Не да ги светна да скрият някой друг милион, те това го правят и без да ги съветвам, ами да формират фонд “И електората са хора” и да заделят нещо в него, че хептен я олабихме.
