Миналата седмица се случи нещо, което засегна болезнено патриотичното ми чувство. Дванадесет хървати вършили престъпления у нас. После се оказа, че не били точно дванадесет, а двама от нарочените се заканиха да съдят България. Гененерал Борисов ни успокои, че ще си платим.
Честно казано в началото се притесних малко от факта, че той говори в множествено число, щото аз както съм я окъсал в момента… Ама пък от друга страна, нали борбата с престъпността е наше общо дело. Като трябва ще плащаме. Колко му е, разхвърли ги на милион и половина работещи и… Бълха ни ухапала.
Тия хървати обаче, мира не ми дават. Толкова ли сме некадърни, че от Хърватска да идват? Не се ли убива по този начин мита за българския престъпник? Цяла Европа ни знае и изведнъж – хървати! От друга страна пък от това могат да се извлекат дивиденти. Сега журналята да разработят темата, че в България се свършили престъпниците в резултат на взети мерки от правителството. Унищожили сме престъпността и сме почнали внос от Хърватия. Колко ще ни повярват – друг въпрос. Те и така не ни вярват.
Днес обаче самочувствието ми е силно повишено. Ромска бригада задигнала метален мост в Босна. Не къде да е, ами направо в Босна. ‘Де има една приказка: “От хайдушка софра хляб яли!”. Е, хванали ги, ама половината мост дал фира. Такива умения се постигат само с упорити тренировки. Как ли ще погледне ЕС на този факт? Това ме тревожи малко. Да не вземат заради половин мост да ни прецакат евроинтеграцията. Представете си какво ще стане, ако една сутрин парижани се събудят и какво да видят: Айфеловата кула я няма! Пак нас ще изкарат виновни.
Англичани луднаха да купуват имоти в България. Все по Черноморието ги търсели. Климатът им харесвал. И най-вече било евтино. Пък ще ми разправят, че “Евтиното винаги излиза скъпо!”. Това да не съм го измислил аз? Те са го казали. Ще ги видим, като се заселят трайно. Н
ещо в цялата работа, обаче, не мога да го разбера. Губи ми се. Ний бягаме в Англия, те – в България. Сигурно така е станало великото преселение на народите. И ако някой ден прочетем в печата, че в Англия рязко се увеличили престъпност, корупция, източване на държавни средства и ги тресе икономическа криза, то това ще е ясен знак, че процесът на интегриране е приключил.
Пак съдят Софиянски. Тоя човек кога си гледа кметлъка, не знам. ‘Де вика майка ми, такъв хубав човек, така хубаво се усмихва, пък те го подвирчили по съдилищата. А бе, усмихнат?! Тик му стана. Усмихва се за парламентарни избори, усмихва се за кметски и то прихващаш. Пък и половината от това, в което го обвиняват, ако излезе вярно, как да не се усмихва. Аз на два лева вече се усмихвам, камо ли на… Те си знаят.
Оня ден пък Минков, пенсиониран даскал по литература и Динков, общественик със затихващи функции по причина ревматизъм, за малко да се сбият в кафенето. Спореха как е правилно да се казва: “Мамка му на правителството!” или “Майка му на правителството!”. Изперкала работа. Както и да го кажеш, все у нас е контрата. Нали ний ги избрахме, значи ний сме им майка, да си и… майката!
