Никога не казвай, никога. За това се сетих когато отключих вратата на кафенето. Бях се зарекъл никога повече, ама…То като ти дойде яйцето до гъза забравяш и какво си казал и какво си обещавал. Досущ като български политик се почувствах, ама както казва бай Станчо: Глада е по-силен от гордостта. Не че съм останал гладен, ама пък като започнат да ти куркат червата, защо трябва да чакаш да те свие стомаха. И ред други философски примери мога да дам още, защото най-хубавото нещо на философията е, че и за най-идиотската си постъпка можеш да дадеш философско обяснение. Такива едни мисли ми се въртях из главата докато чистих кафенето. Подмених, чашите, измих стъклата, позабърсах тук таме и кафенето светна. После загубих месец и половина да обикалям по инстанции докато извадя необходимите разрешителни и приведа в ред касовия апарат, защото едно кафене без кафе може, ама без касов апарат- не. Като споменах касовия апарат и се сетих за баба Бонка, жената на бай Власи. Отишла тя да продава дренки на пазара и както винаги става, веднага се появява данъчния инспектор. Те ходят обикновено по кооперативния пазар, защото по бензиностанциите не ги пускат.
– Имаш ли касов апарат? –  строго запитал данъчен инспектор.
– Имам дренки.
– Питам имаш ли фискален апарат!
– Ааа, не са! Сушени са – отговаря баба Власьовица. После като чуеше за данъчни и касов апарат кълнеше до девето коляно. Иначе беше добра и кротка жена, Бог да я прости. Освен касовия апарат приготвих и два нови тефтера за вересии. Вярно е , че правителството обяви невиждан икономически растеж, както е вярно, че държавния бюджет е като в порното: изглежда голям е ама не е твоя. И след всички тия размисли и страсти, дойде и тържествения момент на откриването. Нещо като втори брак беше- скромно и безнадеждно, но човек като се дави и за змия се хваща. Събитието бе ознаменувано с по едно кафе за сметка на заведението и две страници от първия тефтер, с познатото ми до болка „…“до пенсията“. За кой месец, това не се обсъжда. И кафенето заработи, на пълни обороти. Глъчка, шум и ожесточени коментари на най-актуалните проблеми на България, Света и Вселената. Живна народа. Колко му трябва. Маса, кафе на вересия, печката да гори, че стана хладно и да има някой да те изслуша. Днес темата беше за мистериозното изчезване на бившия македонски министър председател Груевски, който вместо да влезе в затвора изчезнал. Досущ като у нас. Макар че ние до министър-председателят още не сме стигнали. При нас си бягат най-обикновени престъпници. Вестниците веднага разтръбиха че бил избягал с български паспорт. И върви после им разправяй на македонците, че не сме братски народи. Като им опре яйцето,  веднага си решават въпроса с идентичността. Този факт няма как да не ни изпълни с национална гордост. Според пенсионирания даскал Минков „ И ний сме дали нещо на света“, Маяковски ряпа да яде с неговото „Читайте, завидуйте..“  И как да не ни завиждат:  Президента Радев се видя и снима и с Путин. Така са го написали във вестника. Винаги съм казвал, че вестникарите не са читав народа. Абе, аланкоолу, президента да не е ловец на автографи бе! Снимал се бил. То и аз съм се снимал със Стоичков..и с Балъков и с Трифон Иванов, Бог да го прости. И какво от това, футбола ни да не е мръднал напред от тоя факт. Факт е че след Тръмп, нашият президент се снима и с Путин а снимката му се появила и в Фейсбук редом с тия  на Тръмп и Макрон. Остана му да се щракне  и с Меркел за да направи Голям шлем. И както в доброто старо време, дебатите се завъртяха около това, как тъй Путин е на ръст колкото нашия президент. Путин е висок 170 см. Радев и булката му около 190. Защо тогава на снимката Путин изглежда по-висок от тях. Тъй де, по един показател да сме с нещо над Путин и да ни манипулират по тоя начин предимството. Докато ги слушах се сетих за Кольо Дребния. Отишъл той на вечеринка в съседното село, набелязал си една мома и смело я поканил на танц. Да ама момата като се изправила се оказало че е значително по-висока от Кольо. Както казват в Паламарца, „коджа матала“ се оказала. Да ама и Кольо е от стара коза яре и въобще не се смутил, а веднага излязъл от ситуацията. „Абе, аз съм по висок, ама сега кво ми стана..“ След въпроса с откраднатото ръстово предимство, разговора се пренесе на съвсем друга плоскост. Защо двамата не са се целунали.

– Тъй се прави голяма политика, я навремето бай Тошо с Брежнев какви целувки си праскаха, ама една целувка- танкер петрол. Пък тия сега. Тука бай Станчо компетентно обясни, че няма как да се целуват, щото булчето му е с него. Само даскала Минков се опита да обясни, че не е важно с кого си се снимал, а какво си направил за страната си. Да ама, във вестника такова нещо не се спомена. Явно до тука няма нищо с което да се похвалим или вестникарите пак са се успали.

В петака страстите се нажежиха до червено. Хората от кафенето, като едни истински родолюбци започнаха да се стягат за протест. Един протест, според майстора на конспирацията бай Ставри, трябва да е подготвен предварително много добре. Той например щял да вземе едно шише  ракия, бай Велчо се включи в протеста с 5 литра от новото вино а Киро подкрепи общите усилия с два парцала сланина. Само за какво ще протестират не се уточни, ама то като му пийне човек и идеите за протест сами идват. След половин час по телевизията обявиха, че Валери Симеонов е подал оставка и ентусиазма падна до началното си ниво. Много скоро обаче градуса се вдигна, защото основните припаси за протеста влязоха в употреба и аха да се получи революционна ситуация и започна любимия турски сериал. Такива са при нас протестите, стига да можеш да удържиш на първоначалния ентусиазъм, после всичко си идва по местата.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име