Жега е. Климатика тихо бръмчи и върти безмилостно електромера. Чудя се дали да не го спра защото въпреки неговата усилена работа жегата в кафенето е достигнала пределна точка на търпимост. Повода за това е събитието което разтърси България, света и околностите му: 
Хакери удариха НАП И не само го ударили ами и източили данните на 5 млн. българи. Спора първо се развърза останали ли са 5 млн. българи в страната. Според математиците и финансистите не са. Според политолозите не само че са останали, ами близо милион и нещо са се спасили от „хакването“. Своя аргумент те подкрепиха с данни от ЦИК, които показват че сме някъде около 6 млн. и кусур. Тия техни доводи предизвикаха истински смях в кафенето. Знайно защо. Вярно че хванаха едно момче- мющерия. На 20 г. ама истински специалист било. Даже обучавало тия от ДАНС дето са го хванали. Според даскала Динков това е похвално, защото учениците са надминали учителят си. Да ама Пешо Мастиката заяви в прав текст, че това ако е вярно, то това момче е „гола вода“ щото хем ги е учило, хем се е оставило да го хванат. Финансистите от кафенето разясниха подробно, че една такава атака разбива националната ни сигурност, защото данъци, заплати, пенсии, всичко излизало на ачика.
– Тия да бяха хакнали Народното събрание, тогава щеше да е заплаха за националната сигурност- въздъхна Зари Патравия
– Глупости!, контрира го бай Власи. Тъй се хаквало то Народно събрание. Че това е най- непрестъпното място бе аланкоолу!
– Да бе, най-непрестъпното. Най-престъпното си е и всичко ще излезе на ачика, запъна се Патравия. Работата тръгна на зле и добре че по телевизията пуснаха коментара на министър -председателят и това успокои малко духовете. Той с гордост заяви, че явно образованието става все по-добро особено в сферата на ИТ технологиите. „Просто такива вълшебници, невероятни способности“, не скри радостта си премиерът от работата на компютърните специалисти. Според него в ИТ технологиите имаме истински вълшебници. Ето какви хакери е раждала, ражда и сега българската майка – юнашка!
Борисов изтъкна, че трябва да се помисли върху това как да бъдат привлечени, защото работата, която извършват е модерна и един вид „бунтарство“, че можеш да преодолееш системи. Прав е. Лесно е да я разбиеш една система, трудно е да я преодолееш. Пък по-въпроса, как да бъдат привлечени мисля, че се изказа неподготвен. Ами тая компания за която е работил младока, как го е привлякла? Ако трябва да вярвам на медийните писания с някакви си 17 хил. лв. месечна заплата. Е, не е колкото на някои от футболните ни звезди, които не можаха да преодолеят защитата на Косово, ама все е нещо. А кадърните си специалисти ще задържим в България, когато от Министерството на икономиката спрат да публикуват „препоръчителни цени“ на основните стоки а почнат да публикуват и „препоръчителни заплати“ за да можем да си ги купуваме. Само стария ерген Марчо стои умислен и бледен. Намерил завалията една мома на неговите години у Фейсбука и работата аха, да стане готова и тоя бял хакер я развалил. Сега като му лъснат доходите на Марчо и момата ще си смени профила тутакси, защото както се полага при тоя вид запознанства, Марчо послъгал малко. Ами прав си е човека, то фукара като него, коя ще го вземе даже и виртуално. Даже и новината, че Психолози разкриха как да си осигурим втора среща не го впечатли особено. Психолози от университета в Лийдс анализирали как се хранят участниците в телевизионно шоу за първи срещи, в които потенциални партньори отиват с непознати в ресторант. 60 от двойките са дали на другия да опита храната им, а 49 не са. Повечето от хората, споделили храната си, са се уговорили за втора среща, при 42 процента от другите. Най-често току-що запозналите се хора са споделяли десерта си. Така те стигнали до извода, че:“ Даването на храна на другия може да е един вид ухажване, да сигнализира сексуален интерес“ – пишат учените в сп. „Апетит“.
– Не върши работа това- въздъхна тежко Марчо. От къде да я знам как обича шкембе чорбата- с чесън или без чесън. Пък и нищо не са казали за първата среща, защото там ми е зора. Аз един път видя ли я, пък и тя мене, за втората среща сама ще ме търси. Ха, върви и разправяй после, че размера нямал значение. Не на заплатата. Тя и заплатата му ако беше такава щяха да се бият за него. Ама така е нареден света. Бог с едната ръка дава а с другата взема.
Днес разговорите в кафенето са на здравна тема. А темата я повдигна едно съобщение в печата, което гласи, че: 
Традиционните псувни са по-ефикасни срещу болка. Традиционните псувни увеличават издръжливостта на болка с до една трета, докато по-меките алтернативи нямат такъв ефект. Даже и внимание нямаше да му обърна, защото байгън от фалшиви новини, ама щом са го съобщили от БТА, няма как да не вярвам. Учени, ръководени от психолога Ричард Стивънс от университета в Кийл, който направи фундаменталното откритие за псувните и болката още през 2009 г., пробваха какъв ефект имат в подобна ситуация новоизковани от тях думи, имитиращи попръжни. Демек те са измислили нещо хем да е псувня, хем да не е. Като нашите закони, за тия които не могат да схванат. Оказало се, че доброволците, които тестваха меките варианти с ръце потопени в ледена вода, бяха категорични, че те са по-малко ефикасни от традиционното мръснишко изригване. „Думите, които измислихме, определено не послужиха за намаляване на болката”, призна д-р Ричард Стивънс. “Най-добрата опция си е традиционната псувня”, допълва той. Здравният министър, според мен, трябва да проучи тоя челен опит, вместо да измисля някакви подобия на здравни реформи, които само да ни бъркат в джобовете. За целта трябва да се обявят конкурси, а най-добре представилите се да се назначават немедлено в болниците. Така още от вратата болката ти ще намалее с 1/3 след като те посрещнат любезно. 
Решили в една болница да се възползват от тоя опит и обявили конкурс. Конкурса бил международен, а условието -кой ще изкара най-дълго без прекъсване.
Излиза ядосан американски рапър и започва:
-MADA FUCKIN ‘BITCHES SHIT POLICE COCK SUCKING SON OF A FUCKS…. – и така около двайсет минути, след което се изчерпал….
Публиката избухва в овации. Следва млад и надъхан сърбин:
-JEBEM VI PICHKU MATERNU I MURTV SESTRA ULADNO DUPE VI JEBEM PEDERI JEBENI…- и така около половин час, след което издъхнал.
Публиката потресена избухва в още по-силни аплодисменти. Идва ред на български джентълмен от Северозапада. Докато се качва на подиума, се спъва в един кабел и пада. Ставайки изригва в справедлив гняв:
-АМУ Е*А ПУ*КАТА МАЙНА НА ТОЯ КАБЕЛ АМУ Е*А И НА ТОЯ ДЕТО ГО Е ТУРНАЛ ТУКА И НЕГОВАТА МАМА ДА Е*А И НА БАБА МУ ДА ГО ТУРА ПО ВСИЧКИ ДУПКИ И ДА ВИ Е*А И СЦЕНАТА И КОНКУРСА ДА ВИ Е*А ШЕ СЕ ИЗПОТРЕПА ТУКА ДА ВИ Е*А МАЙКАТА…- и така около един час…
Публиката и журито слушали оцъклени без да реагират, очевидно потресени от суровия талант. Джентълменът видимо успокоен се приближил до микрофона и свенливо предложил:
– Ми я да почвам освен, а?
Не знам до колко нова е истина, ама щом го има в Интернета, няма как да е друго яче. Да не си помислите, че аз съм го измислил.
Днес най-после имаме добра новина. Напук на писанията за демографски срив и върлуването на различни епидемии по животните 
Кравата Пенка роди! Това събитие няма как да не намери място в пресата. Прочутата крава Пенка, чийто живот беше спасен след намесата на евродепутати, прочути музиканти и актьори, стана майка! Новината съобщи гордият собственик на добичето Иван Харалампиев.. „Малкото теленце е повече от красиво, има невероятна сива украса и е страшно игриво. И както казах преди няколко месеца, то ще носи името на британския евродепутат Джон Флак, който първи се застъпи за Пенка и я спаси от сигурна гибел“, обяви гордият стопанин. 
Това се казва признателност, а не като някои темерути от Странджата на които Корнелия им спаси стадата от евтаназия а като благодарност, какво? Една козичка поне да бяха кръстили на нейно име. Или на името на Ленчето. Ама това е то българската благодарност. Като сме на зор и с дявола ортаци ставаме, ава името Сатанаил не е популярно по нашите земи. Ще видим как ще реагира на избиване на свинете в Северна България. Белки се сетят едно прасенце на нейно име да кръстят. Неблагодарен народ сме и това е.
