Винаги ми е била интересна странната метаморфоза при депутатите. Гледаш го по предизборни кампании читав човек. Говори и се държи нормално.Лъже те в рамките на допустимото и обещава в същите параметри. Само месец в Парламента му е необходим и имаш чувство, че срещаш друг човек. Говори в първо лице, множествено число. Изказва се по абсолютно непознати нему въпроси.
Има мнение за всичко, само не и за това, за което сме го пратили там. Истина ще излезе, че сградата на Парламента е построена на урочасано място. Във вестника го четох. Имало нещо като масова гробница там или друго подобно. Съмняваше ме, че е от това, но като разгърнах вчера “Знаме” в кафенето, съмненията ми почнаха да се разсейват.
“Здравеопазването е скъпо “удоволствие”!” – е казал наш депутат. Вярно, удоволствието сложено в кавички, ама не знам дали въпросния депутат се е изказал така или от редакцията са ги добавили. Според мен е прав човекът. Тъй де, от къде на къде държавата ще ти се грижи за кефа, ако трябва да му се вярва. И каква излиза тя?
Срещат се двама пенсионери:
– Как си, наборе?
– А, добре съм. Днес имах удоволствие да отида на уролог. Голям кеф, докато ми слагаха катетър.
– Аз пък преди месец имах удоволствие да ми оперират маясъла. Сега ако знаеш, колко рахат… такова.
– Ей, добре сме, наборе, гледаме си кефа, правим си удоволствие. Да е живо и здраво здравеопазването.
На мен такъв диалог не ми изглежда много нормален, ама щом във вестника така пише. Пенсионерите, да не съм ви чул повече да се оплаквате. Стига сте мърморили, че здравеопазването не било удоволствие, ами конституционно право на всеки българин. Удоволствие е то, удоволствие!
Аз на вас ли да вярвам или на народен представител. Каймакът на обществото, ‘де има една дума. Щото то и погребението скъпо удоволствие. Остава само да си изберете кое от двете удоволствия може да си позволите. Но да знаете, че друг, по-умен от мен, е казал: “Удоволствие, за което не може да се говори, не е удоволствие!”. Така, че си говорете за здравеопазване, за друго удоволствие няма да можете.
Човек, когато си чете вестника, може да изпита и смесени чувства. Тъкмо каже: “Бравос!” и веднага го напъва да каже… Те го казват в едно телевизионно шоу, ама тук няма как да му сложа червена точка. Такова чувство изпитах от следното заглавие, пак в “Знаме”: “До месец май в ТЕРЕМ “Хан Крум” – заплати, преструктуриране и… съкращения!”. Да се радваш ли, да псуваш ли?
Аз обаче измислих как да стане. Псуваш усмихнато. Даже откритието си смятам да го патентовам. Тъй де, няма да му пускам на тоя народ аванта. Стига толкова. Да си плащат. Всяко удоволствие се заплаща. Аз да не съм по-прост от здравеопазването.
На 2 април почивахме. Те ти булка НАТО-в ден. Не мога да разбера от какъв зор го дават тоя почивен ден, ама като са дали. Те и без това малко работи дават. Сигурно да се освестим от благата вест, която ни тресна изневиделица. Или пък да видят новите ортаци, какво най-добре може да правим: да не работим. Няма значение, важно е, че влязохме.
Пасито даже се разплака. Честно да ви кажа и аз се просълзих. В кафенето викат, че съм прибързал. Просълзяването ще е по-късно, ама аз на тия политикани не им вярвам. Търсят само с какво да се заядат. По случай приемането ни в София имаше концерт. Гледахме го по телевизията. Раздаваха и фланелки с толчави надписи “НАТО” на тях. Последва масов тупаник между пенсионери, кой да се отърка по-напред в НАТО-то.
Пък и на света да му стане ясно, че сме вътре. Отвсякъде. Мамата сме си тракали. До оня ден ходеха по митинги против членство в Алианса, ама като им пуснаха по една фланелка от лев и шестдесет (Толкова се харчи китайска стока!), забравиха протести и минаха към откровени военни действия. Натовци същи!
Около патърдиите, дето се вдигнаха, се сетих за мой приятел, който много искал да влезе в “Шератон”. Един път го върнал портиера, два пъти го върнал, ама той успял да го надхитри и да се шмугне вътре. Ама едвам излязъл.
Твърди, че парите за телевизор който имал намерение да купува за по-евтино от София, останали там под форма на две водки, едно безалкохолно и малко фъстъци. Сварили го неподготвен. Първо поръчвал, после гледал цените. Вярно или не, не знам. Не съм ходил в “Шератон”, ама ако е вярно, колегите яко пипат.
“Светкавица” пак се издъни. Този път ги биха. То бива гостоприемство, ама чак толкова. Говори се, че футболистите от Сандански не били гости, ами клиенти. Плащаш, вземаш и бягаш. Колкото може, толкова. Важно е феърплей да има.
В неделя е Великден. Възкресение Христово. Кога ще настъпи нашето, това в момента даже и Спасителят не може да каже. Само министър Велчев е пич. Почти цял месец не ни е бръкнал в джоба. Сигурно е бил в чужбина. Келеме.
Следва продължение…
