Отварям вчера вестник и чета: “В България хората се мислят за много нещастни!”. Повече не четох. Тъй де, след като разбрах, че само се мислим за такива, а всъщност не сме, за какво да чета? Чак тогава осъзнах, какво щастие е да живееш със сто и петдесет лева месечен доход, от които две трети отиват за ток, телефон и вода, а с останалите преливаш от щастие. Да е видял някои нещастен идиот?
Следващото заглавие обаче ме заинтригува. В Пекин се провежда “Световна конференция на тоалетните”. Чак като се зачетох разбрах, че то не било на тоалетни, а за тоалетни, но за журналята това явно не е толкова съществено. Честно казано почувствах се малко с накърнено национално самочувствие. Че те, китайците, по-големи дрисльовци от нас ли са, че точно там да се проведе този значим форум? Като се задълбочих разбрах, че това тоалетната не е яма два-три метра, ами и там навлезли високи технологии.
Колко бе прав господин Кобурготски като нагълча нашите митничари за тоалетната на Калотина! Тъй де, това е лицето на нацията. Виж какво правят хората по света. Учени, дизайнери, еколози, всички са впрегнати в това дело. Даже им давали и звезди. Досущ като на хотели. Как звучи само: Кенеф с пет звезди! Авторитетно. Пък дето има една приказка на българин акъл му идва като го гонят или като клекне в нужник (Да не забравяме тази хубава и звучна българска дума!).
Светна ли ви сега, що все нещо не ни достига. Едно се мисли, когато си седнал удобно в ароматизирана тоалетна и от уредба звучи нежна класическа музика, а съвсем по друг начин, кога си клекнал с отмалели колене, а между дъските ти духа и навява сняг. Нужникът ни липсва, господа!
Пък ето какво казал премиер-министърът Симеон: “Рейтингът ми скача всяка седмица!”, така поне пише в “Труд”, макар дядо Пешо да не му вярва.
– Той ш’а ма лъжи мен, че му рипа! ‘Де да не сме набори, че да не знам аз на тез години как рипа!
Наложи се да му обяснявам, че рейтинг не е това, което си мисли, ами е съвсем друга работа, ама на твърдоглав пенсионер с 70 лева пенсия, как да му обясниш. Навил си на пръста и… Тъй е то, като не се образова. Ей на, “Дума” специална страница има. Казва се “Секс” и предлага на такива като него да се образоват филмово като си вземат от видеотеки най-новото заглавие “Пристрастени към задници”. Това не можах да го разбера. На партийна вълна ли ги настройва или на сексуална, ама като знам на тези години каква е сексуалната активност, пък и избори наближават. На партийни агитация ми избива.
“В Ирак обичат българи, затова почти не ги убиват!” – в “Сега” го четох. Не можах само да разбера това, “почти”. Значи ги убива само малко или не ги доубива, или… Шантава работа. Сега ми стана ясно, че жена ми ме обича. Още не ме е убила, макар да има доста повече поводи, отколкото иракският народ да го стори. То не бе любов, не бе чудо. Ако го разбере Буш, ще остави там само наш контингент, за да секнат атентатите. Двамата шофьори сигурно ги убиха по грешка. Попаднали на хора, които не знаят кои са българите, още по-малко, че ни обичат.
“Българинът не знае какво месо яде!” – се изцепи пък здравният министър Славчо Богоев. Той въобще не яде (българинът, не Богоев), ама и тия, които ядат откъде да знаят, какво е. Пък и не им е работа, то за това нали си има контролни органи към подопечното му министерство. Или от казаното да разбираме, че и те не знаят. Как ли му звучи на Славча рекламата “Кренвирши от месо”.
Там да не би да казват какво е месото? Да, ама Славчо не мирясва! “Изборът на вид месо е въпрос на култура, а не на възможности!”! Пуста сопа! Ще почна да вярвам, че да си министър, задължително трябва да си дебил. Ами да дойде в кафенето, пък аз да го запозная с един клиент.
Господин Граматиков, старши научен сътрудни и заслужил деятел на културата (И такива имаше навремето!), пенсиониран с осемдесет и шест лева, пък да поспорят за култура и как да си избира месо с тия пари. Той човек за погребение не смее да мисли, камо ли… Ний ли не случихме на политици, те ли не случиха на народ, ама… Прав е бил Кимон Георгиев – “…и со малце кютек…”.
