Кой каквото и да казва, ама има полза от четене на вестници. Който не вярва, нека пита хора от Читалището. Ако не бяха чели вестник, така и нямаше да научат за проекти, от които са могли да се възползват. Лошото е, че го научили ден преди крайния срок за представяне на проекти, ама те пък какво искат.
На министърът огън му гори на главата. За апартамента, купен на безценица, го дърпат, за неусвоени пари по програми го дърпат, той ще седне с читалища да се занимава. Че те читалищата от сто и четиридесет години ги има. Преди да не би от проекти да са се оправяли?! И вместо да напишат едно благодарствено писмо до вестниците, те взели, че писали писмо до министъра.
Да им се чудиш на акъла. Тук даже се обзаложихме на по бира дали ще им отговори. Тъй де, все на него те чакат. Виж к’во правят хората в Трескавец. Сами си построили път. Днеска път, утре може и електроцентрала да си построят и тъй малко по малко… Накрая може и независимост да обявят и да станат като Монако, да речем или Лихтенщайн.
Като си изградят държавни и административни структури и безработица няма да има. Всички ще бъдат ангажирани в тях. И кахъри няма да имат, защото няма да чакат на други да им решават проблемите. Ама то за тая работа трябва да се мисли, а не да се пишат писма.
Като стана дума за програми, искам да кажа: “Байгън! ‘Де какво стане, все с програми.”. Гледам я жената от месец-два, една усмихната, весела. А бе, викам си аз, на туй нашето дередже на нея да и е весело?! Не се върже. Ни с действителност, ни с обозримо бъдеще. Поразучих как стоят нещата и се оказа, че спечелила програма за извънсемейно финансово и сексуално подпомагане, финансирана от някакъв бизнесмен, президент на три сергии и два павилиона за захарен памук и фъстъци. Няма да обяснявам какво се случи по нататък. Обясненията ги пиша в момента в РПУ-то.
Вчера заваля. Да поразхлади малко и да напълни шадравана. Него за последно го пълниха за Йордановден. Да има къде да хвърлят кръста. Защо ли не вземат да го зачислят на Синода? Така поне няма да им се налага да обясняват защо стои сух, баш кога му е време да работи. Те не че обясняват защо, ама ей тъй. Само трябва внимателно да се обмисли на кой Синод, да не се наложи после да вадим някого с полиция от шадравана.
Оня ден пък седнахме със съседа Гочо да пием по ракия. Дали му развод, че да почерпи. Като погледнах в сметката, к’во да видя! Че тя салатата два пъти по-скъпа от ракията. За едни нищо и никакви домати и две търкалета краставици. А уж сега им е сезон. Като се чудех, се сетих за президента на Франция, Митеран. Като го запитали кога излизат на пазара доматите в Париж, той се замислил и отговорил:
– Ами, сутрин в 8 часа, като отварят Парижките хали.
За цената не мога да кажа. Сигурно не са го питали.
И една оптимистична новина. След Казанлък втората столица на розите ще бъде Търговище. Поне така го разбрах от написаното в “Знаме”. Щели сме да засаждаме холандски рози. Докато не са се осеферили, да побързам да напиша една песен. Нещо от рода на “Вземи във този хубав ден с холандската роза и мен!“. Тъй де, с холандска роза в ревера ще влезем в Европа. Ако не са ни свалили до тогава палтото.
