Седейки си до напалената печка в кафенето, не знам защо си спомних за романа “Клошмерл” на Габриел Шавалие. С пищно тържество в малък френски град бил открит градски писоар, а честта да резне лентата имал депутатът от Клошмерл, мосю Буржоа: “Пикай, Буржоа, пикай!” – скандирали жителите и кметът, въпреки проблеми с простатата, ръснал няколко ритуални капки. Защо ви казвам това? Защото е странно, когато разбереш как едно събитие, описано в френски роман преди повече от седемдесет години, се повтаря в наши дни в Търговище.
Това ми светна, когато четох, как тържествено открили тоалетна в училище “Христо Ботев”. Тя била построена с пари, събрани от швейцарски деца. Били на гости на свои другарчета от Търговище и изглежда тоалетната ги е впечатлила. Няма да казвам с какво, понеже съм местен патриот. Събрали швейцарчетата помежду си парички от закуска и… Новата тоалетна грейнала. Хубава, чиста и боядисана, макар че да се боядисват врати и стени на тоалетни е все едно да се горят книги.
На милото тържество по откриването присъствал и заместник кметът. На него се паднала честта да резне лентата. Никъде не прочетох, направил ли е сефтето. Според мен е трябвало. Да му върви по вода, дето има една дума. Традицията е такава. Пък и му прилича. Всички сме равни пред тоалетната.
“Синузит и хемороиди спасяват от килията!” – писали в “Стандарт”. Известен престъпник с артистичния псевдоним Темерут, бил пуснат от килията понеже страдал от хемороиди. Факт, който разгневи бат’ Бойко. И с право. Според мен е трябвало да го оставят там. Че къде по-добре се лекуват хемороиди, ако не в пандиз. Мъжете знаят защо. Става дума за тия, които са лежали.
“Пишман стрелец едва не загина!”. Това бил бивш военен, който нарушил традицията прасето да бъде клано и решил да го гръмне с пищов. Да, ама изстрелът излязъл неточен и шопарът набързо насмел пишман стрелеца, че едва му се разминало на косъм. Сега стана ли ви ясно защо бая народ уволниха от армията? Ами по тази причина. От два метра не улучил двеста кила шопар, камо ли… На мен ми се струва, че тук може да има пръст и греяната ракия. Традиции имаме в тази област и не случайно в наш ежедневник са писали: “Ракия и салата на визитката ни в ЕС!”.
Мислих дълго и… Не можах да измисля друго. Не иде някак си да си вкараш във визитка най-добрите фалшификатори на евро, най-добрите крадци на коли и други такива дейности, за които европейците шапка ни свалят и ни връщат от границите си масово. Пък ракия и салата – какво му е лошо. Стига салатата да е от екологично чист зарзават, а ракията да е варена в данъчно деклариран казан.
И да има от какво, защото както пише в друг столичен ежедневник: “Чакали чужденци да купят на баир лозе!”. Този, който го е писал, според мен няма и хабер от лозарство. Че къде става най-добро грозде? На баир с южно изложение. Това, че като инвестират у нас, могат накрая да споменат старата българска приказка: “Що ли ми трябва на баир лозе?”, си е вече техен проблем. Ние нашите си ги знаем.
Патакламата през изминалата седмица е около Булгартабак. В борба за кокал изтърваха мръвка и приватизацията се оттече. Американци, които имаха мерак да купят заводите, като ни видели гюрултията, си вдигнали багажа и си отишли. Според министър Шулева след този акт светът щял да ни обърне гръб. Направо се потресох. Хей, свят, не ни обръщай гръб, не сме педали! Само управниците ни са нефела.
”Мъжът избира с разум, жените – с интуиция!”, така го прочетох във вестника. Направили проучване и го изтипосали в печата. Вятър и мъгла. Нашенският мъж най-лесно се очарова от пълен сутиен и празна глава, за какъв разум става дума? Ний политиците си ги избираме по цвят, а не по акъл, че жените ли?
